Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Ако норвежката преса прилича поне малко на нашата, то можем да разделим резултата на десет. Искам да кажа, че ние също имаме заподозрян.
- Наистина ли имаме? - попита Фелиша, която бе успяла да премисли и да провери много неща, след като бе стихнал първоначалният й възторг от откритието. - Колко вероятно е Невинс да е сега в Норвегия?
- На теория може да е и в Норвегия - каза Рейнолдс. -Преди три дни отлетя за Европа.
- В Германия - уточни Фелиша. - Миналата седмица ми спомена за това си пътуване.
- А аз вече проверих алибито му за деня, в който са убили Бонд. Имал е среща с книжар в Луисвил. Поговорих и с момчето, и с персонала на хотела, в който Невинс е бил в нощта на убийството. Нямаме никакви основания да се съмняваме в алибито му.
- Засега нямаме нищо конкретно, което да можем да предявим спрямо него - взе думата Джонс, седял до този момент безмълвно начело на масата. - Ако той обаче не е извършил собственоръчно убийството, то това не означава, че въобще не е замесен в случая. Не трябва да забравяме за основното откритие, което направихме днес. Имаме не едно убийство, а-две. Невинс прилича на свързващото звено между тях, но е възможно и жертвите да са се познавали. В компютъра на Бонд имаше снимка на тази норвежка - Гюн Брита Дале.
- Така е, но има и още една връзка. Старинните книги - отбеляза Фелиша. - Мисля, че трябва да се съсредоточим върху тях. В случая има книги и кожени подвързии.
- Основната ни задача сега е да докажем, че тези убийства наистина си приличат толкова, колкото изглежда на пръв поглед. Йенсен, как каза се казва следователят, занимаващ се с норвежкото убийство в библиотеката? -попита Джонс.
- Още не съм го казал - съвсем заби нос в компютъра си Йенсен. - Да видим... Казва се Уд Сингсакер.
- Уд? Ама че ур-од-ливо име - изхъмка Патерсън.
Фелиша само завъртя очи.
- Стоун, ще се свържеш с него, за да сравним подробностите. И си припомни къде за последен път си видяла несесера си за пътуване.
- Слушам, сър. Не искам да съм досадна, но може ли така?
- Какво имаш предвид?
- Говорим за задграничен случай. Нима не се предвиждат специални процедури, които трябва да се изпълнят? Не трябва ли първо да се обърнем към висшестояща инстанция?
- Не преди да научим повече. Засега ние си имаме наш случай, който разследваме, а те си имат свой случай. Всичко, което искаме, е да обменим информация. Надявам се да са толкова заинтересувани от разговор с нас, колкото и ние - с тях.
- Добре. Няма ли обаче да е по-добре, ако се обади Йенсен? Той знае езика.
- Йенсен не е полицай. Не се обиждай! - каза последното на Кнут Джонс.
- Джонс е прав - съгласи се Йенсен. - Освен това в Норвегия всички говорят сносно английски. Преди две години прекарах отпуската си там. Опитвах се да говоря на норвежки, но щом само народът чуваше моя проточен изговор на южняк, всички преминаваха на английски.
- Тоест норвежците, които живеят цял живот в Норвегия, говорят английски по-добре, отколкото ти - норвежки? - попита Патерсън.
- Изглежда, че в случая си прав - усмихна се Йенсен.
- Тогава как можем да разчитаме на това, което ни преведе тук? - не се отказваше Патерсън.
Всички го изгледаха учудено. Патерсън сви рамене.
- Шегувам се - каза той и се разля в идиотска усмивка.
След час, все още неуспяла да дойде на себе си от разкритията, Фелиша Стоун седеше и стискаше в ръка телефонната слушалка. По гърба й препускаше цял мравуняк от необикновено пъргави мравки. Въпреки всичките уверения на Йенсен, че норвежците говорели много добре английски, тя се опасяваше да не остане неразбрана. Приятна дама от международния справочен отдел й бе дала номера на полицейското управление в Тронхайм. Когато се бе обадила в управлението и се бе представила на английски, не по-малко приятна дама бе преминала на родния й език. Бе говорила с мелодичен акцент, но съвсем разбираемо.
След това я бяха свързали с Уд Сингсакер.
Двадесет и втора глава
„Маймуни! - не произнесе, а направо изплю думата монсеньор Алесандро. - Маймуни!”
Бръснарят и момчето седяха на миндера в същата стая, в която току-що бяха изяли закуската си - черен хляб и шунка. Монсеньорът се разхождаше напред-назад пред тях. Току-що се бе върнал вкъщи от сутрешната си разходка. Както обикновено в главата му се тълпяха мисли, които той задължително трябваше да изкаже, преди да отиде да си почине. Понякога това бяха най-възвишени идеи и всеобхващащи проекти, друг път - ропот и възражения. Последните рядко се отнасяха за Гален от Пергам, велик познавач на човешкото тяло, но днес бе дошъл и неговият ред да бъде опроверган. Монсеньорът дори не бе свалил новия си кадифен жьлтокафяв плащ с бродирани на гърдите цветя и с хермелинова яка. Това наметало бе донесено съвсем скоро от шивача и бе предназначено само за сутрешните разходки и за изказвания от катедрата. Сега то се развяваше около монсеньора като есенни листа, вдигнати от вятъра. На момчето и на бръснаря не им оставаше нищо друго, освен да го слушат, без да го прекъсват. Гален и вътрешното устройство на човешкото тяло бяха теми, запалващи руменината на бузите на монсеньора и каращи го да пръска слюнки по време на речта си, но не от гняв.