Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Маймуната на Киншар Преписвача написала само едно разумно изречение. Както разбрах по-късно обаче, то бе много хубаво. Разбирането съзрявало дълго. Сега то е един вид моят символ на вярата.
- И какво е написала маймуната? - попита момчето, очаквайки с вълнение и радост да чуе отново загадъчните думи.
- „Центърът на Вселената е навсякъде, а краят - никъде” - произнесе монсеньор Алесандро на звучен гръцки.
- Такива били думите на маймуната. Киншар ми позволи да ги видя със собствените си очи. Бе окачил изписания от маймуната лист високо на стената и всеки можеше да се убеди лично във всичко. Вече бях видял как пише маймуната и нито за миг не се усъмних, че думите върху хартията бяха написани от нейната ръка.
Поседяха малко, мълчейки.
- Това ми е най-любимата история - каза накрая момчето. А наум добави: „Независимо дали е истина, или не е.”
След това монсеньорът почти час му чете на глас от „Физика” на Аристотел. Той четеше на гръцки, плавно и напевно, и момчето го разбираше от дъжд на вятър. „Това е ангелски език - мислеше си то. - Ние, смъртните, можем да разберем само малка част от него. От това обаче той не става по-малко истински и достоверен.” Момчето вземаше ябълки от блюдото, поставено на масата между тях, и ядеше, отнасяйки се в мечтите си в непостижимия свят на Аристотел. Един по-достоверен свят от неговия.
След около час монсеньорът остави книгата, стана, приближи се до момчето и го погали по косата.
- Ти си загадъчно и умно момче - каза той. - Разбирам защо бръснарят те е взел със себе си - постоя още малко, гледайки момчето, след което каза: - А сега върви да си играеш.
През този ден момчето не отиде да играе, въпреки че познатите му момчета бяха направили топка от свинска карантия и бяха започнали игра, в която победителят щеше да спечели шепа стафиди.
Вместо това то се разхождаше само и си мислеше. Скитайки по улиците, стигна до площада. В локвите плаваха боклуци, останали след вчерашната екзекуция.
Момчето разсъждаваше над това защо майка му го бе изпратила с бръснаря. „В сина ми има дявол” - така бе казала. Истина ли бе? И какво трябваше да се направи тогава? И в бръснаря ли имаше също дявол? Нима такива хора можеха да намерят някога щастието?
Трупът, който бяха докарали вчера, вече лежеше върху въртящата се маса в анатомичния театър. Бръснарят и монсеньор Алесандро се бяха съвещавали дълго и бяха решили, че понеже трупът бе достатъчно пресен, могат да го оставят под същото покривало, под което бе и през нощта. Монсеньорът вече имаше печален опит от работата със стари, разлагащи се трупове. Обилно изпусканата от тях лепкава трупна течност, образуваща се, очевидно, от смесването и развалянето на четирите жизнени сокове, пълнеше залата с воня и воденето на лекции ставаше просто невъзможно.
Момчето продължаваше да вярва, че слънцето се движеше по небето, въпреки че монсеньорът му бе обяснил, че на практика всичко е другояче.
- Ние се движим спрямо слънцето, а не обратното -казваше монсеньорът. И всеки път добавяше: - Това е истината и съм сигурен, че в един прекрасен ден, съвсем скоро, някой ще се осмели и ще напише книга за това. Не казвай обаче това на свещеника, ако ти е мил животът.
Момчето обаче продължаваше да мисли, че слънцето се движи по небето и въобще не можеше да си представи, че някога хората биха могли да гледат по друг начин на небесното устройство, колкото и знаещи да станеха. „Понякога учеността ни ни превъзхожда” - мислеше си то.