Злочестие [bg]

О, Господи…

— Момко — намеси се Коуди по линията — не мога да разбера какво става там горе. Вие биете ли се някак с него?

— Нещо такова — обясних аз и измъкнах пищова си от кобура му. Проф беше погълнат от двубоя си с Тави. Острие удари момичето, прониза ръката му и по стената отвратително пръсна кръв. Тя падна на колене и мигове по-късно раната започна да минава. Тави отби следващите светлини с тензорната сила и присви ръка. След това се изправи на крака — плътта беше зараснала, а кръвта спряла.

Все още укрит в дупката до стаята, аз зяпах. Тя се излекува. А силите ѝ се върнаха много по-бързо от способностите на Меган, след като докоснеше огън.

Като Едмънд. Слабостта ѝ не я засяга толкова, колкото засяга Проф или останалите. Може би се е изправила срещу страховете си отдавна и ги е превъзмогнала?

Проф продължаваше да носи белези на местата на нейните удари. И все пак не можех да не смятам, че пропускам нещо изключително при силите и слабостите. Проф се биеше с нея. Това не би ли означавало, че той сам застава срещу страховете си? Защо продължаваше да бъде толкова очевидно погълнат от тъмата?

Вътре в стаята — през разрушената западна стена — Тиа най-накрая беше успяла да проникне в кабинета на Проф. Едва я различавах там — мина покрай генератор като оня, който намерихме горе. Тя седна на бюрото и започна бясно да работи на компютъра.

Но Тави… горката Тави. Не я познавах, но сърцето ми се късаше, като виждах как отстъпва под избухванията на силата на Проф. Тя продължаваше да се бие, но очевидно имаше по-малко опит в сраженията от него.

Изправих се и стиснах малкия си пистолет с две ръце. През рамо съзрях как Меган се приближава по коридора и плаче силно; лицето ѝ представляваше маска от болка и съсредоточеност.

Трябваше да спра това. То не действаше и унищожаваше Меган. Вдигнах оръжието си към Проф, докато той се беше концентрирал върху Тави; издишах и се успокоих. Изчаках една вълна от тензорната сила на Тави да мине над него и да унищожи някое силово поле.

И после стрелях.

Не мога да кажа дали бих настрана нарочно или беше ефект от люлеенето на пода. Тук таванът се огъваше както в съседната стая — твърде много стени бяха изчезнали.

Както и да е, изстрелът ми закачи Проф за страната на лицето, вместо да го удари право в тила на главата. Куршумът откъсна парче от бузата му и разпръска кръв. Вродените му защитни силови полета не действаха. Вероятно бих могъл да го убия.

Моментът отмина. Проф издигна зад себе си стена от силово поле, за да спре други изстрели — един почти несъзнателен жест, сякаш бях някаква задна мисъл. Злочестие… ами ако убиеше Тави? Бяхме я измъкнали от нейната реалност и я бяхме запокитили посред нашата война. Отново погледнах Меган.