Злочестие [bg]

— Свалете ги — нареди жената и посочи.

Охраната започна да стреля. Прозорецът се разби под какофонията на оръжейната стрелба на закрито. Звучеше като фишеци, прикрепени към главата на човек и напъхани в ушите му.

Цевите проблеснаха и осветиха тъмната зала като стробоскопски лампи. Потръпнах и се отдръпнах, когато стрелците надупчиха парашутите на Ейбрахам. За щастие, суматохата около прозореца насочи вниманието на всички натам. Меган и аз успяхме да се отдръпнем към стълбището в центъра на помещението.

— Парашутите са свалени, господарю — съобщи русата Епична и се обърна към Проф.

Нямахме много време, докато откриеха, че парашутите са били закачени към труповете на мъртвите охранители. Ейбрахам, Тиа и Мизи щяха да използват разсейването, за да достигнат вратите на асансьора, да се спуснат надолу с механизмите си за изкачване по кабели и да излязат от постройката.

— На асансьорите сме — съобщи Ейбрахам.

— Давайте! — изстреля Коуди.

— Готово.

Изчаках в продължение на няколко напрегнати мига.

— Стигнахме втория етаж — най-накрая докладва Ейбрахам, останал без дъх. — Спираме тук.

— Яяяко спускане — добави Мизи. — Като цип, само дето право надолу.

— Поне не ви е заял по средата на пътя.

— Какво? — попита Мизи.

— Нищо.

— Дейвид — обади се Ейбрахам, отново успокоен. — Има проблем. Тиа не дойде с нас.

— Тя какво?

— Тиа остана горе — обясни той. — Когато скочихме в асансьорната шахта, тя изтърча в обратната посока.