Злочестие [bg]

Охо.

Това беше опасно. Твърде бързо беше пренесла твърде много неща към нашия свят.

Но, искри, това действаше. Проф се оттегляше по коридора пред един от пристъпите на Тави — летящи копия от синя светлина, които той успяваше да изпари с тензорната си сила. Външната стена от лявата му страна бе разнебитена и през нея духаше вятърът. От дясната му страна стаите бяха осеяни с дупки, а подът и стените бяха почти изцяло унищожени.

Хвърлих се към Меган, когато таванът от дясната страна на Проф хлътна. Премигнах — искри, от тази сол една драскотина на ръката ми защипа — и видях как към Тави се понесоха остриета от блестящо зелено; светлината им освети прахта наоколо. Тя едва ги отблъсна.

Проф беше загубил излъчването си на непоклатима увереност; потеше се и ругаеше, докато се биеше, и — за моя изненада — видях няколко драскотини на ръката му.

Те не зарастваха.

Силите ѝ наистина спираха неговите. Но защо не беше станал добър? Не беше ли се изправил срещу страховете си?

— Дейвид — притеснено се обади Тиа. — Звучи така, сякаш цялата сграда се срутва. Ти добре ли си?

— Засега. Тиа… Меган призова негова версия от друг свят. Човек с неговите сили. Те се бият.

— Искри! — изруга Тиа по линията. — Вие сте откачени.

За миг тя се умълча, докато аз зяпах Проф със зинала уста, смаян от прилагането на силата.

— Добре — обади се колебливо Тиа. — Идвам при вас.

— Не — възразих аз. — Крий се. Не мисля, че можеш да направиш нещо. Че който и да е от нас може да направи нещо.

Погледнах Меган — стиснала зъби — и се затичах към нея.

Тя ме погледна ядосана.

— Не се приближавай, Дейвид — изръмжа тя. — Просто… не се приближавай.

Спрях, въздъхнах и се затичах по-нататък по коридора — към Проф и Тави. Глупаво може би, но трябваше да видя това. Минах през стаята, където таванът беше паднал от дясната ми страна, и след това продължих към двамата души, които се биеха. Тук коридорът завиваше, но те бяха продължили, бяха изпарили стената и навлезли в разкошен хотелски апартамент.

Проф изстреля към Тави вълна от тензорна сила, разтопи столове и маси и я удари с пълна мощ. Копчетата на ризата ѝ станаха на прах, но самата риза не — поддаваше само плътната неодушевена материя.

Силовите ѝ полета изчезнаха. Тя скочи в търсене на прикритие и едва се измъкна от светлинни остриета. Трябваше да преброя до три, преди тя да успее да образува силово поле и да блокира сипещите се удари. Действаше. Явно и тя имаше същата слабост като Проф — същите сили, използвани от някой друг. Улучването ѝ от тензори временно изключваше нейните сили, както се отразяваше и огънят на Меган.

Можех ли да направя нещо? Да ѝ го обясня? Пристъпих напред, после се поколебах, тъй като въздухът около мен се огъна.

Озовах се в моментно видение от друг свят — Зарево, застанал на някакъв покрив, стиснал разперени ръце в юмруци, а от тях излиза огън. Нощно небе. Студен въздух, раздвижван от избухванията на топлина от Епичния.