Злочестие [bg]

Голяма част от тавана зад мен поддаде и рухна в какофонията на камък, който стърже в камък. Разруши част от пода и ме събори. Ударих се в повърхността с рамо и се понесох през солта.

Когато най-накрая спрях, започнах да мигам, за да махна прахта, и се закашлях. Искри. Кракът ме болеше. Бях си изкълчил глезена при падането.

Останките слегнаха и се видя, че повечето от пода на апартамента е изчезнал. Аз се бях озовал в стаите на Проф, до Тиа — тя се беше прикрила до бюрото и здраво стискаше мобилния в юмрук. Беше свързан с кабели за драйва на компютър, снабдяван с електричество — заедно с олюляващите се крушки — от малкия, бавно работещ в ъгъла генератор.

Меган не беше трепнала. Тя се обърна към мен. Зад нея, от другата страна на дупката в пода, хората от охраната на Проф се викаха и се изтегляха от отломките. От дясната ѝ страна Проф се беше надвесил над рухналата на пода Тави. Силовото ѝ поле бе изчезнало. Тя се размърда, но не се надигна.

Меган срещна погледа ми — беше издигнала ръце пред себе си. Устните ѝ се свиха презрително, но тя не ме изпусна от поглед, а после скръцна със зъби. Усетих молба в изражението на лицето ѝ. Все още проснат на разбития под, аз извадих пистолета от кобура, прицелих се и стрелях.

В генератора.

Като устройството на горния етаж, и този имаше резервоар с бензин. Не избухна, както го очаквах, но изстрелите го пробиха, предизвикаха огън и бликнаха пламъци.

Светлините веднага угаснаха.

— Не! — извика Тиа.

Меган гледаше огъня, а той танцуваше в очите ѝ.

— Посрещни го, Меган — прошепнах аз. — Моля те.

Тя пристъпи към него, като че ли привлечена от топлината му. После извика, изтича напред, подмина ме и протегна ръка в пламъка.

Меган рухна. Тави изчезна. Цепнатините във въздуха се изпариха. Аз въздъхнах облекчено и успях да пропълзя до Меган, като влачех наранения крак зад себе си.

Тя потръпна и притисна силно изгорената си ръка. Аз я отдръпнах още по-надалеч от генератора — ако избухне — и я взех в ръцете си.

В катраненочерната стая имаше само две светлини — гаснещият огън…

И Проф.

Меган стисна очи, трепереща от изпитанието си. Беше спасила живота ни, задейства моя план, но това не се оказа достатъчно. Лесно можех да го забележа, когато Проф се запъти към нас. Той достигна края на пробитата в пода дупка и я прекоси по силовото поле, образувано под краката му. Осветен отдолу, той приличаше на призрак — по-голямата част от лицето му се намираше в сянка.

Проф винаги имаше някак… недовършен вид. Прилично на палета натрошени тухли лице, обикновено подчертано с небръсната брада. Днес обаче можах да забележа и белези на изтощение. Бавните стъпки, струйките пот по лицето, отпуснатите рамене. Битката му с Тави беше трудна. Беше практически неунищожим, ала се изморяваше.