![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
Чист гняв.
Гняв към Проф, че не е достатъчно силен, за да се противопостави на мрака. Чувството беше скрито в мен, затиснато от цял ред обяснения — той спаси Вавилар; Регалия го беше манипулирала към падението; извършените от него неща не бяха негова грешка.
Нищо от това не ми попречи да му бъда ядосан — бесен. Предполагаше се, че е нещо по-добро от това. Предполагаше се, че е непобедим!
Нещо в мен потрепери — като някакво древно чудовище, което шава неспокойно насън в леговището си от камък и вода. Космите на ръцете ми настръхнаха, а мускулите ми се напрегнаха — сякаш се напрягах да вдигна нещо тежко.
Погледнах в очите на Проф и видях отразена смъртта си. И нещо в мен каза не.
Чувството за увереност изчезна за миг, заменено от чист ужас. Щяхме да умрем.
Отскочих настрани и се измъкнах от острие светлина. Търкулнах се, а Меган отскочи назад към стената и успя да се отстрани от пътя на друго невероятно остро копие от силовото поле.
Опитах да се изнижа по коридора, но се блъснах право в светеща зелена стена. Простенах, обърнах се и видях как Проф ме разглежда презрително. Той вдигна ръка, за да ме унищожи.
Нещо малко го удари странично по главата. Той се сепна, после се обърна и още нещо го удари в челото. Куршуми?
— О, да — обади се Коуди по линията. — Видяхте ли всички? Кой току-що чукна юнака от един километър? Аз бях.
Куршумите не преодоляха защитните сили на Проф, при все че явно го дразнеха. Допълзях до Меган.
— Можеш ли да направиш нещо? — попитах аз.
— Аз…
Силовото поле се надигна, обкръжи мен и Меган и изряза голямо парче от пода от каменна сол.
Искри. Това беше. Щяхме да бъдем смазани като Вал и Ексел.
Протегнах се за Меган, понеже исках да я държа, докато това ставаше. Тя бе добила съсредоточено изражение, стиснала зъби, вперила невиждащ поглед.
Въздухът потрепери. Тогава вътре в кълбото до нас се появи още някой.
Примигнах от изненада. Новопоявилият се беше червенокосо, късо подстригано момиче на тийнейджърска възраст. Носеше обикновени джинси и старо кожено яке. Тя ахна и погледна затворилото ни кълбо от силово поле.
Проф сви ръка в юмрук, за да свие кълбото, ала младата жена разпери ръце настрани. Усетих бръмчаща вибрация, като глас без звук. Това звучене ми бе познато. Тензорите?
Силовото поле на Проф изчезна и ни изпусна на земята. Загубих равновесие, въпреки че младата жена с лекота се приземи на два крака. Бях напълно смаян, но бях жив. Приемах го. Хванах Меган и я дръпнах настрана от момичето.
— Меган — просъсках аз. — Какво направи?
Тя продължи да гледа невиждащо.
— Меган?
— Шшш — отсече тя. — Това е трудно.
— Но…
Проф вирна глава.
Момичето пристъпи напред.
— … Татко? — попита тя.
— Татко? — повторих аз.
— Не можах да намеря неразвалена негова версия в някоя достатъчно близка реалност — промърмори Меган. — Затова донесох каквото можах да намеря. Да видим дали планът ти действа.
Проф умислено огледа „дъщеря“ си, после махна с ръка и образува друго силово поле около Меган. Момичето го унищожи незабавно, като протегна ръце напред и освободи поток тензорна сила.
— Татко? — попита го тя. — Какво правиш тук? Какво става?
— Нямам дъщеря — отряза Проф.
— Какво? Татко, това съм аз, Тави. Моля те, защо…
— Нямам дъщеря! — прогърмя Проф. — Лъжите ти няма да ме подведат, Меган! Предателка!
Той разпростря ръце настрани и се появиха върхове от зелена светлина, оформени като люспици стъкло. Той ги изстреля по коридора към нас, но Тави махна с ръка и пусна силова вълна. Това беше тензорната сила — когато унищожи остриетата светлина, Тави изпари и стената наблизо. Тя стана на прах.
Около момичето изникнаха две синьо-зелени остриета, досущ като на Проф. Искри! Тя притежаваше същия набор сили като него.
Очите на Проф се разшириха. Това нещо в изражението му страх ли беше? Тревога? Меган не бе донесла със себе си в нашия свят негова версия, но това явно беше достатъчно близо. Да, той се боеше от нейните сили. От своите сили.
Изправи се срещу страховете си, Проф, отчаяно си казвах аз. Не бягай. Сражавай се!
Той изрева от безсилие, размаха ръце пред себе си, унищожи коридора с едно дълго замахване и запрати над нас вълна от солен прах. Силовите полета проблясваха при появата си — парчета светлина, които се удряха в Тави; стени, свиващи се, за да смажат; какофония на унищожението.