Злочестие [bg]

Ейбрахам и Мизи бяха донесли още уреди за изкачване в случай, че имаше други пленници освен Тиа — или ако Меган и аз се присъединяхме към тях. Параметрите на мисията изискваха да се оставя екипировка за извънредни положения — за всеки случай.

— Ние сме точно до вратата на седемдесетия етаж — обясних аз. — Къде е екипировката?

— Черна раница — отвърна ми Ейбрахам — скрита във вентилационната шахта до служебния асансьор. Само че, Дейвид, когато се изнасяхме, охранителите направо заливаха етажа.

Щеше да бъде същият етаж, на който Тиа им се беше изплъзнала, за да гони данните на Проф. При все това не бях сигурен, че бих могъл да я спася. Искри. В момента не бях сигурен, че ще мога да спася себе си.

— Радиокомуникацията утихна веднага след като засякоха Ейбрахам — продължи Коуди. — Трябва да притежават някакъв обезопасен сигнал, с който да си служат при извънредни случаи. И няма да използват мобилни Летящ рицар, можеш да си заложиш поличката за това.

Чудесно. Е, поне Меган и аз щяхме да имаме някакъв шанс с раницата. С опрян в стената гръб до вратата към седемдесетия етаж, аз извадих мобилния. Светлината му ни заля, докато разглеждахме изпратената от Коуди карта на етажа. Ние бяхме зелената точка, а асансьорът червената.

Въпросната червена точка се намираше право в средата на проклетата сграда. Прекрасно. Запомних пътя и си отбелязах стаите на Проф. Щяхме да минем близо до тях, по един коридор току край апартамента му.

Погледнах Меган и тя кимна. Плъзнахме вратата и Меган изскочи с оръжие в готовност, огледа се надясно и после — наляво. Последвах я, като гледах десния коридор, докато тя се придвижваше наляво. На тавана висяха електрически крушки и разкриваха абсурдно красиви вълни червена сол, прорязващи иначе черните и сиви стени. Приличаше на пламтящ гълъб.

Издишах. Все още никакви охранители. Двамата продължихме по левия коридор и подминахме затворени врати, за които знаех, че водят към луксозните апартаменти. Щом достигнахме края на коридора, мислех доста оптимистично за шансовете ни. Може би всички охранители са били изтеглени да претърсват останалите етажи или да защитават Проф горе.

Тогава стената на около три метра пред нас изчезна.

Ние залитнахме назад, а нощният вятър нахлу през нова дупка във външната стена на постройката и довя още солен прах от седемдесет етажа нагоре във въздуха. Вдигнах ръка срещу солта и премигнах.

Отвън върху светещ зелен диск се носеше Проф. Той пристъпи от него в сградата и краката му изскърцаха по солената прах. Меган изруга и отстъпи с протегнато пред себе си оръжие. Останах в позиция и огледах лицето на Проф с надеждата за някакъв признак на топлота или дори на жалост. Намерих само подигравка.

Той вдигна ръцете си от двете страни и призова остриета зелена светлина — копия от силово поле, с които да ни прониже. В този миг изпитах нещо неочаквано.