Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Как ще се справиш без моите услуги — разнесе се помпозният глас на Джордино, — е пълна загадка за мен.
— Истинската загадка е защо ли понасям безропотно такъв надут многознайко като теб — подметна кисело Пит.
— Ето, пак продължаваш да се заяждаш. — Джордино се опита да внесе обидна нотка в гласа си, но не успя. Обърна се и погледна към отминаващата вода и след дълга пауза смънка бавно под носа си: — Господи! Погледни колко е бистра водата. По-бистра е от аквариум за златни рибки!
— Видях я. — Пит извади от калъфа назъбения връх на дългия метър и осемдесет харпун и провери еластичността на гуменото въже, завързано в задния му край. — Научи ли си урока?
— Старото сиво вещество — потупа с пръст главата си отстрани Джордино — има всички отговори, попълнени и подредени по азбучен ред.
— Както винаги е утешително, като знам, че си толкова уверен в себе си.
— Шерлок Джордино знае всичко, вижда всичко. Никоя тайна не може да убегне от острия му ум.
— Острият ти ум трябва да бъде добре смазан — отбеляза Пит, — защото ще трябва да спазваш доста сгъстен график.
— Остави на мен — каза Джордино. — Е, време е вече. Де да можех да дойда с вас. Хайде, приятно плуване и прекарване.
— Дано да е така, дано! — смънка Пит.
Корабната камбана удари два пъти, предупреждавайки, че остава една минута преди гмуркането. Пит, крачейки тромаво с плавниците си, тръгна към малката платформа, издадена навън от корпуса.
— При следващия звън, господа, скачаме! — Той не каза нищо повече, отчасти защото всеки от мъжете знаеше какво да прави, отчасти защото нямаше какво друго от съществено значение да каже.
Водолазите хванаха здраво харпуните си и безмълвно си размениха погледи. Една и само една мисъл се въртеше в ума на всеки от тях в тази минута — дали ще скочи достатъчно далече от корпуса; крак можеше да бъде загубен във въртящия се гребен винт. По знак, даден с ръка от Пит, те се подредиха в колона зад платформата.
Преди да смъкне маската си над очите, Пит огледа още веднъж мъжете и за десети път изучи лицата и отличителните им белези. Той трябваше да умее да ги различава от разстояние под водата. Най-близкостоящият до него Кен Найт, геофизикът, беше единственият русокос в групата; Стан Томас, ниският корабен инженер, имаше сини плавници и беше единственият, според преценката на Пит, който без колебание би влязъл в битка. Зад него беше морският биолог с рижа брада Лий Спенсър, а зад него Густаф Хърсонг — възслабият и висок над метър и осемдесет морски ботаник; последните двама като че ли непрекъснато се смееха над някаква си тяхна шега. Редицата завършваше фотографът на експедицията Омар Удсън, най-безучастният човек, когото бе срещал Пит; той дори не се стараеше да прикрива отегчението си от предстоящата работа. Вместо харпун Удсън носеше 35-милиметрова камера „Никонос“ със светкавица и люлееше нехайно скъпия апарат за подводни снимки зад перилото, сякаш беше обикновен стар фотоапарат.
Пит смъкна маската над очите си, подсвирна тихичко под носа си и погледна още веднъж водата. Сега тя минаваше под платформата много по-лениво. Гън бе намалил скоростта до три възела. Достатъчно бавно за гмуркане, прецени Пит мислено. Погледът му се плъзна над носа и се закова в приблизителното място в морето, където всеки момент трябваше да скочи.
Почти в същия момент Гън погледна дълбокомера и назъбените стръмни скали за последен път. После бавно вдигна ръка, затърси пипнешком въжето на камбаната, хвана го, изчака малко и го дръпна силно. Металното издрънчаване проехтя в горещия следобед над прибоя към стръмната брегова стена и се върна обратно към кораба с приглушен полутон.
Пит, заел поза в края на платформата, не изчака ехото да се върне. Притисна плътно маската си към лицето с едната ръка, хвана здраво харпуна с другата и скочи.
Сблъсъкът разкъса водната повърхност, по която танцуваше слънцето, във вид на блестящи гейзери от сини пръски. Веднага щом водата се затвори над него, той се отгласна напред и зарита с плавниците бързо, оприличавайки се на речен колесен кораб по Мисури, плаващ на пълен ход. Пет секунди по-късно, на четири и половина метра дълбочина, той обърна глава през рамо и видя как тъмната форма на корпуса на кораба се плъзга бавно над него. Двата въртящи се гребни винтове изглеждаха застрашително по-близо, отколкото бяха всъщност, а пречупването на светлината увеличаваше размера на проблясващите им лопати с близо двайсет и пет процента.