Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Случи се така, че вечерта, когато пристигнаха зетьовете, крадци се опитаха да задигнат овцете от кошарата. Николин очакваше да нападнат и добитъка и вечер връзваше едното куче в кошарата, а другото в обора при кравата. Като не можеха да напъдят кучето да не им пречи, крадците го убиха на синджира и както винаги, започнаха да работят без всякаква предпазливост. Единият чакаше в каруцата до вратата на кошарата, а другите двама ловяха овцете и връзваха краката им. Зетьовете грабнаха по една брадва, заприщиха ги в кошарата и се хвърлиха в ръкопашен бой. Оня с каруцата успя да офейка, но другите двама ядоха такъв пердах, че едва се измъкнаха от двора на чифлика. Зетьовете бяха дошли да вардят имота от разбойници, а те самите се оказаха най-големите разбойници. Две денонощия престояха в чифлика и не го оставиха на мира, докато не отмъкнаха единия кон, кравата и половината от овцете. Щом селяните са хвърлили око на имота, казваха те, ще го ограбят до шуш, защото е кулашки имот, а като е тъй, защо ще го оставяш на чуждите? Даде им, каквото искаха, и ги отпрати.
В такова окаяно положение заварихме Николин, когато отидохме с Илко Кралев в чифлика да вземем книгите, които Деветаков бе му завещал преди смъртта си. Николин много се зарадва на Илко и поиска да се здрависа с него, но Илко му каза да стои по-настрани от него.
— Нали знаеш, че съм болен от туберкулоза?
— Ще оздравееш — каза Николин, като го погледна продължително в лицето. — На лицето ти няма болест.
Беше хубав момък с изразителни, уморени и тъжни очи, тъга имаше и в мургавите ямички под скулите му, и в гънките на устата му, когато се усмихваше, и в гласа му, тих, напевен и леко пресипнал, когато говореше колко добре сме се сетили да го навестим. Илко поиска най-напред да види гроба на Деветаков, а после да се заловим за работа. Листата на ореха с цвят на ковано злато бяха покрили продълговатата купчина пръст, в основата на дървения кръст лежаха димитровчета. Пресният им мирис, смесен с йодовия дъх на ореховите листа, изпълваше топлия неподвижен въздух с оная нежна печал, която придава тъжно очарование на първите есенни дни. „Защо? — каза Николин и от уморените му очи бликнаха сълзи. — Защо посегна на живота си?“
Същия въпрос бяхме си задавали много пъти и ние с Илко Кралев, след като научихме за самоубийството на Деветаков. Мълвата разнасяше най-различни слухове за причините за самоубийството му и понеже по това време се говореше и пишеше само за народните съдилища и присъдите над политическите престъпници, мнозина твърдяха, под влияние на тези събития, че причината за самоубийството е политическа. Като всеки богат земевладелец Деветаков съвсем естествено е бил настроен против властта, бил е замесен в политически дела и се е самоубил от страх да не бъде разкрит и подведен под отговорност. Постройката на училището и дарението от триста декара земя, което бе направил на селото, се обясняваше като опит да изкупи вината си пред новата власт, след като е предвидил събитията с една година, както впрочем всички бяха ги предвидили.
Единственият човек, който можеше да знае или поне да се досети за причината за самоубийството, беше Николин, но и той не бе забелязал нищо особено в поведението на господаря си, освен „онова тихото“, което от време на време обсебвало душата му.