Момчешки живот

— Е, шерифе, момчетата са си момчета, нали знаете? Нищо не им пречи да научат отрано що за сурово място е светът, нали?

Шериф Еймъри врътнал здраво кранчето на гнева си и заврял показалец в сълзящите очи на г-н Бранлин.

— Сега ме чуй! Да вземеш да си овладееш хлапетата, преди да свършат в поправително училище! Или ти ще успееш, или аз ще ги тикна там!

— Не ме е грижа — отвърнал г-н Бранлин, както си седял пред телевизора в стая, пълна с мръсни ризи и чорапи, разпилени наоколо, докато г-жа Бранлин стенела за болния си гръб откъм спалнята. — Те не се плашат от мене. Не се плашат от никого на тоя свят. Ще изгорят поправителното ти училище до основите!

— Кажи им да дойдат да се срещнат с мен, иначе аз ще дойда да ги измъкна оттук!

Г-н Бранлин, ръчкайки мъдреците си с клечка за зъби, само изсумтял и поклатил глава.

— Опитвал ли си се някога да хванеш вятъра, Джей Ти? Тези хлапета са свободни духове… — след това вдигнал поглед от следобедната сапунка, която гледал, и се втренчил в шерифа, без да вади клечката измежду зъбите си. — Казваш, че двамата ми сина са отупали едно хубаво четири други хлапета? Звучи ми, сякаш Гота и Гордо са се били в самозащита. Сигурно ще да са побъркани, за да подхванат бой с четири момчета наведнъж, как мислиш?

— Не е било самозащита, съдейки по разказите на…

— По разказите ли? — г-н Бранлин спрял да огледа кафявото топче на върха на клечката си за зъби. — Хлапето на Макенсън е хвърлило по Гордо бейзболна топка и замалко да му счупи рамото. Чудя се дали да не взема да повдигна обвинение срещу синчето на Макенсън! — клечката за зъби и кафявото топче се върнали обратно в устата му. Той пък върнал вниманието си върху филма, в който участвал Ерол Флин в ролята на Робин Худ. — Аха, тия Макенсън се правят на големите клечки в църквата, а учат хлапето си да замеря мойте синове с бейзболни топки и после подсмърчат и мрънкат, когато му прочистят ушите… — той изсумтял. — Какви християни само!

В крайна сметка обаче шериф Еймъри спечелил спора. Г-н Бранлин се съгласил да плати сметката на д-р Париш за лекарствата, от които щял да се нуждае Джони. Гота и Гордо трябвало да пометат и измият затвора и по нареждане на шерифа им било забранено да припарват до плувния басейн следващата седмица, което значеше, естествено, че просто ще съсредоточат гнева си върху нас с Дейви Рей. На мен ми поставиха шест шева, за да затворят цепнатата ми долна устна — преживяване почти толкова неприятно, колкото и самото цепване на устната преди това, — но г-н Бранлин отказа да плати за процедурата, понеже аз бях хвърлил топката по Гордо. Майка ми изпадна в дива ярост, но татко не се задълбочи в проблема. Дейви Рей си легна с торбичка лед, насиненото му до виолетово лице приличаше на две мили лош път. Както научих от татко, сътресението на Джони било достатъчно тежко да го остави в леглото, докато д-р Париш му даде зелена светлина, което можеше да отнеме поне няколко седмици. Дори след като му позволяха да си стъпи на краката, Джони нямаше да може да тича или да се боричка, нито да кара колелото си, което баща му измъкна невредимо изпод трибуните. Така че братята Бранлин бяха направили нещо дори по-лошо от това да ни набият: те бяха откраднали част от лятото на Джони Уилсън и той никога вече нямаше да е на дванайсет през юни.