Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Хей, стига де! — възрази Джони. — Недей!
Малкият, който стискаше извадения си пенис, се надвеси над Немо Кърлис.
— Млъквай, негровец, ако не искаш да завали и на твойто лице!
Не можех да понасям всичко това и миг повече. Погледнах към бейзболната топка в ръката си. Немо плачеше. Гордо чакаше водата да потече. Просто не можех да го понасям повече.
Сетих се как ритна Рокет. Сетих се за сълзите по лицето на Немо. От около десет фута разстояние запратих топката право в Гордо.
Всъщност нямах кой знае колко сила, но въпреки това, когато се удари в дясното му рамо тя, издаде солидно тупване. Жетвата ми изврещя като дива котка и се олюля встрани от Немо — точно когато чучурчето бликна. Урината измокри предницата на джинсите му и потече по краката му, но Гордо стискаше рамото си и лицето му беше ужасно изкривено, и той крещеше и подсмърчаше едновременно. Гота Бранлин се обърна към мен, стиснал цигарата между зъбите си и с дим, кълбящ се от устата му. Бузите му горяха и той ме нападна мълниеносно. Вряза се в мен с пълна сила, преди да се сетя да отскоча. В следващия миг се озовах проснат по гръб, Гота седеше върху мен и тежестта му ми смазваше гърдите.
— Не мога… да… дишам… — изхъхрих.
— Хубаво! — рече той и ме удари по лицето с десния си юмрук.
Първите два удара бяха болезнени. Ужасно болезнени. Следващите два ме вцепениха напълно, но се гърчех и крещях, и се опитвах да се измъкна, а кокалчетата на юмрука на Гота бяха целите в пурпурна кръв.
— О, мамка му, счупи ми ръката! — стенеше Гордо на колене в тревата.
Нечия ръка сграбчи изрусената коса на Гота. Главата на големия Бранлин се отметна назад, цигарата падна от устата му и видях Джони застанал над него. След това Дейви Рей рече:
— Дръж го! — и стовари юмрук в носа на Гота.
Вързопът с плът се цепна. Кръв рукна от ноздрите на големия брат и той изрева като звяр и скочи от мен. Нападна Дейви Рей, стоварвайки върху него порой юмручни удари. Джони се втурна след него, опитвайки се да му хване ръцете, но Гота се извъртя и му фрасна удар, който изхрущя върху слепоочието на приятеля ми. После Гордо отново стъпи на крака с лице като петносана карта на чистата ярост. Хвърли се напред и срита Джони в краката. Той падна и видях как отнася юмрук право в окото. Дейви Рей изкрещя:
— Негодници!
Той се нахвърли върху Гота, но по-голямото момче го хвана за яката и го завъртя като чувал с пране, преди да го метне на земята. Седях с пълна с кръв уста. Немо беше на крака и търчеше да си спасява живота, но се препъна в собствените си дългурести кокили и падна по лице в тревата.
Не ми се ще и да си мисля за онова, което последва в следващите трийсет секунди. Първо Гота и Гордо оставиха Дейви Рей присвит и разплакан, после се стовариха върху Джони и го обработиха с брутална прецизност. Когато приятелят ми започна да се дави за въздух с пълни с кръв ноздри, братята Бранлин се прехвърлиха върху мен.
— Ти, малко лайно такова! — изръмжа ми Гота с капещ нос.
Сложи крак на гърдите ми и ме просна отново по гръб.
Гордо, все още стиснал рамото си, се обади:
— Остави го на мен!
Бях твърде замаян да отвърна на удара. Дори да не ми се виеше свят, нямаше да постигна кой знае какво срещу тези двамата, не и без помощта на заострена пика, двуостър меч и поне петдесет паунда живо тегло отгоре.
— Сплескай въшката, Гордо! — подкани брат си Гота.
Гордо сграбчи предницата на ризата ми и ме издърпа на крака. Ризата се скъса и помня, че си казах, че мама ще ме убие заради нея.
— Ще те убия! — каза някой.
Гота джафкащо се разсмя:
— Я я пусни, хлапе!
— Ще те убия, хълна се, ше ште!
Примигнах, изплюх кръв и се втренчих в Немо Кърлис, който стоеше на петнайсет фута встрани. В шепата си държеше бейзболна топка, кокалестата му ръка бе изнесена назад.
Сега вече ситуацията бе станала интересна. Бях извадил късмет да ударя Гордо в рамото. В ръката на Немо обаче тази твърда обла сфера беше смъртоносно оръжие. Нямах съмнение, че той може да улучи който и да е от двамата Бранлин право между очите и да им разкапе мозъка. Нямах съмнение и че ще успее. Понеже го виждах в очите му, увеличени иззад очилата. Гневът сияеше в тях като далечно съзвездие, и беше ужасен. Немо вече не плачеше и не трепереше. Стиснал здраво бейзболната топка, той беше господар на вселената. Наистина смятам, че беше готов да убива. Може би благодарение на гнева, задето е роден кекав или че фъфли, или че привлича побойници досущ като слабовато теле, от което на хищниците им потичат лигите. Може би му беше дошло до гуша да го блъскат и да му се подиграват. Каквато и да бе причината, в погледа му се четеше смъртоносна решителност.