Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк се задъхваше. Гърлото и стомахът му горяха. Матилд дьо Карвил настоя:
– От какво се боите, Марк? Не се ли случва онова, което искахте? Оцеляла е Лиз-Роз, а Емили е мъртва. Само Никол ще изпита мъничко тъга, разбира се, но щастието на внука ѝ ще я утеши, нали?
Марк усещаше, че кризата назрява. Не можеше да контролира дишането си, а топлият билков чай сякаш бе изгорил стомаха му.
Матлид дьо Карвил избухна в ужасяващ пресилен смях.
– На какво точно се надявате, Марк? Да се ожените за Лили? И при пълнолетието си тя да вземе името Лиз-Роз дьо Карвил? Да ми станете внук? Булка с бяла рокля в Нотър-Дам. На съпруга ми ще му бъде твърде трудно да я заведе до олтара, но ще уредим това. Ами после? Ще идвате с Лиз-Роз на кафе в неделя, ще играете шах, гледайки Марна, докато аз говоря за гофрети и пържени картофи с баба ви? Колко жалко е това, Марк! Какво разхищение...
Марк се опита да вземе чашата, но тя се изплъзна от ръката му, падна върху килима и се счупи, а течността опръска краката на рояла.
– Дайте плика на баба си, Марк. Ако тя пожелае, после ще ви даде да прочетете резултатите от ДНК теста. Кажете ѝ, че не съжалявам за нищо, дори и за парите, които ѝ дадох. Аз съм в мир със себе си.
Очите на Марк се замъглиха. Кръвта в артериите му напояваше тялото му като петролопровод в пламъци. Краката му отказваха да го носят и се огъваха като две разядени от пожар кули. Ръцете му се сгърчиха върху клавишите на рояла „Петроф“. В последния момент те забавиха падането му и предизвикаха зловещ вик – дружен вопъл от случайно подбрани неакордирани ноти.
29
2 октомври 1998 г., 13 часът и 15 минути
Айля Озан стоеше пред къщата с номер 21 на улица „Бют-о-кай“. Повдигайки се на пръсти, тя се опитваше да види възможно най-навътре в градината. Светлозелените капаци бяха безнадеждно плътно затворени! Айля звъня много пъти и всеки път – продължително. Никой!
Накрая обърна гръб на градината и тръгна по улицата, търсейки някакъв знак. Бе идвала често у Гран-Дюк, за да приготви нещо за ядене, докато Кредюл и Назим работеха по случая и спореха до късно през нощта. Обикновено тя ги слушаше известно време, а после заспиваше преди тях на креслото, обгърната от топлината на камината, като безмълвно броеше водните кончета във вивариума. Гласовете на двамата мъже – мъжа на живота ѝ и най-добрия му приятел, я люлееха и унасяха. Къде ли бяха отишли? У Гран-Дюк нямаше никого, а от Назим нямаше и следа от цели два дни. Нещо не бе както трябва.
Айля мина покрай един бар с име „Сезонът на черешите“. Поколеба се дали да влезе. Можеше и да научи нещо. Кредюл понякога идваше да пие кафе тук. Спря се, но си даде сметка, че постъпката ѝ няма да изглежда естествена. Преди да затвори ресторантчето за дюнери, бе взела най-острия нож, бе го завила в найлонова торбичка и после го бе скрила в крачола на широкия си панталон. Ножът бе дълъг и нямаше да влезе в раницата ѝ. Оръжие за всеки случай, ако нещо... Не успяваше да се отърве от ужасното усещане за опасност.
Айля обхвана с поглед цялата улица „Бют-о-кай“. Имаше съвсем малко хора, предимно майки с деца. Също и клиенти пред хлебарницата. Изведнъж замръзна на мястото си. Сърцето ѝ подскочи под зимното палто.
Черното BMV X3 на Кредюл бе паркирано до тротоара, на петдесет метра от дома му. Нямаше обаче и следа от синия ситроен „Ксантия“ на Назим. Ако Назим е бил у Гран-Дюк и са тръгнали заедно нанякъде, за какъв дявол са предпочели мръсния и очукан ситроен пред беемвето? Особено пък маниак като Кредюл не би постъпил така.
Айля се поразходи наоколо. Мина по улица „Самсон“, прекоси пасажа „Боатон“, а после улици „Жан-Мари Жего“ и „Алфан“. Вървеше бавно, влачейки както може скования си крак заради скрития в крачола нож. Мислеше си, че той всеки момент може да пробие найлоновата торбичка и стоманата да нарани крака ѝ. Щеше да се свлече на улицата като пълна глупачка...
– Търсите ли нещо?
Някакъв тип с куче я оглеждаше. Явно някой съсед, който не храни особена любов към чужденците, мотаещи се из квартала. Особено пък към някаква туркиня, която се навърта около паркираните коли.
– Аз... аз съм приятелка на Кредюл Гран-Дюк. Живее на улица „Бют-о-кай“ № 21. Малката къща до бар „Сезонът на черешите“. Не е у дома си, но колата му е паркирана отпред. Черно беемве. А да сте виждали една друга кола... син ситроен „Ксантия“...
Мъжът я изгледа като служител от имиграционните служби към Министерството на вътрешните работи, натоварен да дава карти за престой в квартала. После се консултира с кучето си.