Бягай и не бързай да се връщаш

Късно през нощта, след обилна вечеря в компанията на „колегата“, Адамсберг се раздели с Масена след силно ръкостискане, придружено от твърди обещания за нови срещи, и тръгна покрай южния кей в подножието на ярко осветената катедрала Нотр Дам дьо ла Гард. Вглеждаше се в черната вода, в която корабите се отразяваха от корпуса до върха на мачтите си. Коленичи и хвърли във водата камъче, от което отражението затрептя, сякаш обзето от продължителна тръпка. Лунната светлина заискри по образуваните вълнички. Адамсберг замръзна на място, опрял петте си пръста на земята. Сеячът бе тук.

Предпазливо вдигна глава и се завзира в хората, които се разхождаха наоколо, наслаждавайки се на остатъчната нощна топлина. Двойки и няколко групи младежи. Нито един сам. Все така на колене, Адамсберг проследи с поглед кейовете, метър по метър. Не, не беше на кейовете. Беше тук и другаде. С пестеливо движение хвърли още едно камъче, не по-голямо от предишното, в спокойната и тъмна вода. Отражението потръпна и луната отново за кратко разсипа искрите си. Там беше, във водата, в искрящата вода. В тези миниатюрни проблясъци, които за миг привличаха погледа и изчезваха. Адамсберг се закотви още по-здраво на кея, опрял ръцете си в земята и с поглед, впит под белия корпус. В проблясъците, там е сеячът. Зачака, без да мърда. И ето че като мъх, откъснал се от каменистото дъно и лениво отправил се към повърхността, образът, изгубен предишния ден на площада, започна бавно да изплува. Адамсберг затвори очи. Не смееше да диша. Образът беше в проблясъка.

И внезапно се появи — целият. Проблясъкът по време на вечерното издание на Жос, към края на четенето. Някой бе мръднал и нещо бе светнало, ярко и бързо. Светкавица на фотоапарат? Запалка? Не, разбира се, че не. Беше много по-малък блясък, съвсем малък и бял, като на вълничките тази вечер, и много по-мимолетен. Беше се придвижил от долу нагоре, идваше от нечия ръка, като падаща на обратно звезда.

Адамсберг стана и дълбоко пое въздух. Пипна го. Диамант, проблеснал на нечия ръка по време на четенето. Блясъкът на сеяча, осигурил си закрилата на краля на талисманите. Бил е там, на площада, с диамант на пръста си.