Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Благодаря, Адриен. Довиждане.
— Довиждане, Камий.
Данглар тъжно затвори, зае мястото си до масата в залата и механично включи компютъра си, който дрънна твърде весело за мрачните му мисли. Глупава работа е компютърът, не се приспособява към нищо. Час и половина по-късно видя Адамсберг да минава покрай него със сравнително забързана крачка. Веднага се обади на Камий, за да я предупреди, че може да бъде посетена. Но Камий бе отплувала.
Адамсберг отново се сблъска със заключената врата, но този път не се колеба. Извади шперца си и отвори. Един поглед из ателието бе достатъчен, за да разбере, че Камий е изчезнала. Синтезаторът липсваше, торбата с инструменти и раницата също. Леглото бе оправено, хладилникът изпразнен, токът изключен. Адамсберг седна на един стол да посъзерцава изоставения дом и да размисли. Съзерцаваше, но не размишляваше. След около три четвърти час мобилният му телефон го извади от вцепенението.
— Масена се обади — каза Данглар. — Имат труп в Марсилия.
— Добре — изкоментира Адамсберг също като сутринта. — Идвам. Резервирайте ми билет за първия самолет.
Към два часа, преди да напусне кипящата Бригада, Адамсберг остави чантата си до бюрото на Данглар.
— Тръгвам — каза той.
— Да — каза Данглар.
— Поверявам ви Бригадата.
— Да.
Докато търсеше думите си, Адамсберг погледна в краката на Данглар и видя наполовина скрито кръгло панерче, в което спеше също такова кръгло миниатюрно коте.
— Какво е това, Данглар?
— Коте.
— Донесли сте коте в Бригадата? Не мислите ли, че бъркотията и без това е пълна?
— Не мога да го оставя вкъщи. Много е малко, пикае навсякъде и му е трудно да се храни само.
— Данглар, бяхте ми казали, че не искате животно.
— Човек едно говори, друго прави.
Данглар говореше с отсечен, малко враждебен тон, с впит в екрана поглед, и Адамсберг инстинктивно усети неизказаното неодобрение, на което понякога ставаше обект от страна на помощника си. Погледът му се върна на панерчето и образът изплува, съвършено ясен. Камий в гръб с якето в едната ръка и бяло-сиво коте под мишницата, на което в бързината не бе обърнал внимание.
— Тя ви го е поверила, нали, Данглар? — попита той.
— Да — отвърна Данглар с все така отправен към екрана поглед.
— Как се казва?
— Пухчо.
Адамсберг придърпа един стол и седна с опрени на бедрата лакти.
— Тя отиде да се поразходи — каза той.
— Да — повтори Данглар и този път обърна глава и срещна промития от умора поглед на Адамсберг.
— Каза ли ви къде?
— Не.
Настъпи кратко мълчание.
— Получи се малък сблъсък — каза Адамсберг.
— Знам.
Адамсберг прекара през косата си пръстите на двете си ръце няколко пъти, бавно, сякаш се облягаше на черепа си, после стана и безмълвно напусна Бригадата.
XXX
Масена посрещна колегата си на летище „Маринян“ и го отведе направо в моргата, където беше пренесено тялото. Адамсберг искаше лично да го види, тъй като Масена не можеше да определи дали става дума за имитатор.
— Открили са го гол в дома му — обясни Масена. — Ключалката беше разбита много професионално. Чиста работа. А е имало две големи съвсем нови резета.
— Същата техника — каза Адамсберг. — Нямаше ли охрана на площадката?
— Имах четири хиляди сгради за охраняване, колега.
— Да. В това му е силата. Само за няколко дни успя да неутрализира полицейското наблюдение. Име, презиме, професия?
— Силвен Жюл Мармо, трийсет и три годишен. Работил е в ремонтната работилница на пристанището.
— Пристанището — повтори Адамсберг. — Живял ли е в Бретан?
— Откъде знаете?
— Не знам, питам се.
— На седемнайсетгодишна възраст е бачкал в Конкарно. Там е усвоил занаята. Но внезапно е зарязал всичко и се е преместил в Париж, където е дърводелствал.
— Сам ли е живял тук?
— Да. Гаджето му е омъжена жена.
— Затова сеячът го е убил в дома му. Явно е бил добре осведомен. Тук няма нищо случайно, Масена.
— Може би, само че няма никаква връзка между този Мармо и вашите четири жертви. Освен престоя му в Париж от двайсетата до двайсет и седмата му година. Не се безпокойте за разпитите, колега, изпратил съм цялото досие в Бригадата.