Бягай и не бързай да се връщаш

XXXII

Дамас се държеше спокойно, без сянка от загриженост или учудване да премине по лицето му. Беше позволил да го арестуват, да го вкарат в колата и да го отведат в Бригадата, без да протестира, без да каже и дума, без да промени изражението си. Това бе най-ведрият заподозрян, когото Адамсберг бе виждал през живота си.

Данглар се опря на ръба на масата, Адамсберг се облегна на стената със скръстени ръце, Ноел и Воазне стояха прави в ъглите на стаята, Фавр седеше на една маса, готов да записва разпита. Настанил се доста непринудено на стола си, Дамас отметна дългите си коси и зачака с оковани в белезници ръце на коленете.

Данглар дискретно излезе от стаята, за да остави Пухчето в панерчето му, и помоли Мордан и Меркаде да купят нещо за ядене и пиене за всички, плюс половинка мляко, ако бъдат така любезни.

— За арестанта ли е? — попита Мордан.

— За котето — дискретно каза Данглар. — Ще съм ви благодарен, ако му напълните паничката. Ще бъда зает довечера, може би и през нощта.

Мордан го увери, че може да разчита на него, и Данглар се върна на мястото си до ръба на масата.

Адамсберг тъкмо сваляше белезниците на Дамас — жест, който Данглар сметна за преждевременен, като се имаше предвид, че един прозорец все още беше без решетки и че не знаеха нищо за реакциите на мъжа. Но не се обезпокои особено. Затова пък го тревожеше мисълта, че са арестували този човек без нито едно съществено доказателство, че именно той е сеячът. А и миролюбивата външност на Дамас напълно опровергаваше подобна възможност. Търсеха ерудит с голям интелект. Докато Дамас беше прост човек, дори понякога доста бавно загряваше. Беше изключено този младеж, зает главно с физическите си подвизи, да изпрати такива сложни послания до глашатая. Данглар нервно се питаше дали Адамсберг изобщо е размислил, преди да се хвърли с рогата напред в този арест. Засмука вътрешността на бузите си, изпълнен с опасения. Беше убеден, че Адамсберг ще си разбие главата в стената.

Комисарят вече се бе свързал със заместник-прокурора и бе получил разрешение за обиск за магазина на Дамас и за дома му на улица Конвансион. Шестима полицаи бяха тръгнали за там още преди четвърт час.

— Дамас Вигие — започна Адамсберг с измачканата лична карта на арестувания в ръка, — обвинен сте в убийството на петима души.

— Защо? — попита Дамас.

— Защото сте обвинен — повтори Адамсберг.

— А, ясно. Казвате, че съм убил някого?

— Пет души — повтори Адамсберг и му показа снимките на жертвите, назовавайки ги една след друга.

— Никого не съм убивал — каза Дамас, докато ги разглеждаше. — Мога ли да си вървя? — добави той и се изправи.

— Не. Задържан сте. Можете да се обадите по телефона.

Дамас смаяно изгледа комисаря.

— Че аз винаги мога да се обадя по телефона — рече той.