Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Адамсберг се обади на Данглар, за да му съобщи същата новина и да му нареди спешно да се свърже със застрашения град.
— Да не би да смята да ни разкарва из цяла Франция?
— Данглар, сеячът носи диамант на ръста си.
— Жена?
— Възможно е, може би, не знам.
Адамсберг изключи мобилния си телефон по време на полета и го включи, щом стъпи на Орли. Прегледа си пощата, беше празна, и прибра телефона, стиснал устни.
XXXI
Докато град Троа се подготвяше за офанзивата, веднага щом слезе от самолета Адамсберг мина през Бригадата, после се отправи към площада. Декамбре се втурна към него с голям плик в ръка.
— Вашият специалист разгада ли вчерашната? — попита той.
— Троа, епидемията от 1517 г.
Декамбре прекара ръка по бузата си, сякаш да провери дали добре се е обръснал.
— Сеячът е придобил вкус към пътешествията — каза той. — Ако реши да посети всички места, засегнати от чумата, ще трябва трийсет години да обикаляме Европа, с изключение на някои области в Унгария и Фландрия. Усложнява нещата.
— Напротив, опростява ги. Събира хората си.
Декамбре въпросително го погледна.
— Не мисля, че обикаля страната за удоволствие — обясни Адамсберг. — Групата му се е разпръснала и той я събира.
— Групата му?
— Щом са се разпръснали — продължи Адамсберг, без да отговори, — значи нещо се е случило доста отдавна. Група, банда, престъпление. Сеячът ги застига един след друг и ги поразява с бича божи. Изборът му не е случаен, сигурен съм. Отдавна знае какво цели и кои ще са жертвите му. Те несъмнено вече са разбрали, че са застрашени. Несъмнено знаят кой е сеячът.
— Не, господин комисар, ако знаеха, щяха да се обърнат към вас за закрила.
— Не, Декамбре. Защото са извършили престъпление. Да се обърнат към нас би било равнозначно на признание. Човекът от Марсилия е разбрал, затова е сложил две резета на вратата си.
— Но какво престъпление, дявол да го вземе? — Че откъде да знам? Забъркали са някаква каша и сега си плащат. Който сее каши, жъне бълхи.
— Ако беше така, отдавна да сте открили връзката.
— Връзките са две — жертвите, всички, мъже и жени, са от едно поколение и са живели в Париж. Затова говоря за група, за банда.
Адамсберг протегна ръка и Декамбре му подаде големия кремав илик. Комисарят извади сутрешното послание.
Епидемията спря внезапно през август 1630 и всички (…) много се зарадваха. За съжаление паузата беше кратка. Тя бе зловещият предвестник на такова ужасяващо разпространение, че от октомври 1631 до края на 1632 (…)
— Докъде стигнахме със сградите? — попита Декамбре, докато Адамсберг набираше номера на Вандуслер. — Вестниците споменават за осемнайсет хиляди в Париж и четири хиляди в Марсилия.
— Това беше вчера. Днес имаме поне двайсет и две хиляди.
— Ама че работа.
— Вандуслер? Адамсберг на телефона. Ще ви продиктувам сутрешната, готов ли сте?
Декамбре наблюдаваше как комисарят чете „особената“ по телефона с подозрителен и мъничко завистлив вид.
— Ще провери и ще ми се обади — каза Адамсберг, затваряйки телефона.
— Бива си го този тип, а?
— И още как — потвърди Адамсберг с усмивка.
— Открие ли града само по този откъс, браво ще му кажа. Ако го биваше още малко, щеше да е истинска врачка. Освен ако не е виновен. Тогава просто трябва да пуснете кучетата по следите му.
— Отдавна съм го направил, Декамбре. Невинността му е вън от съмнение. Не само че има отлично чаршафено алиби за първото убийство, но и съм наредил непрекъснато да го следят. Спи си у дома и излиза сутрин да чисти по къщите.
— Да чисти? — озадачено повтори Декамбре.
— Той е чистач.
— И специалист по чумата? — Вие не плетете ли дантели?
— Тази няма да я разгадае — каза Декамбре след кратко обидено мълчание.
— Ще я разгадае.
Възрастният мъж среса белите си коси, намести морскосинята си вратовръзка и се прибра в сянката на кабинета си, където нямаше съперник.
Гръмотевичният гонг на нормандеца отекна на площада и хората се отправиха под ситния дъжд към „Викингът“, докато гълъбите отлитаха в обратна посока.
— Съжалявам, Бертен — каза Адамсберг, — разходих шушляка ви чак до Марсилия.