Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Не бях в течение.
— Има го във всички дебели книги — усмихна се Данглар.
— И какво дал бог на Жан-Батист?
— Дал му интуиция, нежност, хубост и гъвкавост.
— А дяволът какво му дал?
— Равнодушие, нежност, хубост и гъвкавост.
— Мамка му.
— Именно. Само че така никой и не узнал от кое по колко замаяният бог сложил в тестото. Това е една от големите теологически мистерии на нашето време.
— Не смятам да я разгадавам, Адриен.
— Нормално, Камий, тъй като е всеизвестно, че теб бог те е създал след седемнайсетчасов здрав сън, когато е бил в забележителна форма. През целия ден блажено те е извайвал с работливите си ръце.
Камий се усмихна.
— А ти, Адриен? В какво състояние е бил бог, когато те е правил?
— Цялата предишна вечер е къркал с аверчетата си Рафаил, Михаил и Габриел. Историята не е толкова известна.
— Резултатът би могъл да е забележителен.
— Не е, защото му треперели ръцете. Затова съм с такива контури — сбъркани, размазани, разтопени.
— Сега всичко ми е ясно.
— Да, нали виждаш колко е просто.
— Ще ида да се поразходя, Адриен.
— Сигурна ли си?
— Да имаш по-добра идея?
— Наложи се. Пречупи го.
— Не обичам да пречупвам хората. Остават белези.
— Права си. Мен веднъж ме пречупиха.
Камий поклати глава.
— Трябва да ми помогнеш. Обади ми се утре, когато е в Бригадата. Ще мога да мина през къщи да си стегна багажа.
Камий взе трета бутилка и отпи голяма глътка.
— Къде ще ходиш? — попита Данглар.
— Нямам представа. Къде има повече пространство?
Данглар посочи челото си.
— А, да — усмихна се Камий, — но ти си един стар философ, а аз не притежавам твоята мъдрост. Адриен?
— Да?
— Какво да правя с това?
Камий протегна ръка и му показа косматата топчица. Наистина се оказа коте.
— Вървеше след мен тази вечер. Предполагам, че е искало да ми помогне. Съвсем малко е, но е умно и много гордо. Не мога да го взема със себе си, прекалено е крехко.
— Искаш да гледам това коте?
Данглар хвана котето за кожата на гърба, разгледа го и го остави на пода, озадачен.
— По-добре остани — каза той. — Ще му липсваш.
— На котето?
— На Адамсберг.
Камий допи и третата бутилка и безшумно я остави на масата.
— Не — каза тя. — Той не е крехък.
Данглар не се опита да разубеждава Камий. След злополука не е зле да поскиташ. Той ще й гледа котето, то ще му е като спомен, нежен и приятен като самата Камий, но не толкова разкошен, разбира се.
— Къде ще спиш? — попита той.
Камий сви рамене.
— Тук — реши Данглар. — Ей сега ще ти разтегна дивана.
— Не си прави труда, Адриен. Ще легна отгоре, и без това смятам да спя с ботуши.
— Защо? Ще ти е неудобно.
— Няма значение. От сега нататък ще спя с тях.
— Не е хигиенично — каза Данглар.
— По-добре е да си жив, отколкото да спазваш хигиената.
— Известно ли ти е, Камий, че високопарните приказки никого не са извадили от батака?
— Да, известно ми е. Глупачката у мен понякога ме кара да високопарствам. Или да нископарствам.
— Нищо не расте върху високото, ниското или самотното парстване.
— А върху какво? — попита Камий, докато си събуваше ботушите.
— Върху разумното.
— Добре — каза тя. — Ще си купя.
Камий се изтегна на дивана по гръб с отворени очи. Данглар отиде до банята и донесе кърпа и студена вода.
— Постави я на очите си, подути са.
— Адриен, артисало ли му е тесто на бог, след като е завършил Жан-Батист?
— Малко.
— И какво е направил с него?
— Няколко доста сложни неща, като например кожените подметки. Чудесни са за носене, но се пързалят по нанадолнищата и по мокро. Едва наскоро Човекът разреши този хилядолетен проблем, като лепна на обувките каучук.
— На Жан-Батист не мога да му лепна каучук.
— За да не се плъзга ли? Не, не можеш.
— Какво още, Адриен?
— Ами вече почти е нямал тесто.
— Какво още?
— Стъклените топчета.