Бягай и не бързай да се връщаш

Масена паркира сравнително далеч от моргата, за да остави колата на сянка. Тук слънцето все още напичаше и хората се разхождаха с разтворени ризи или седяха на сянка на стъпалата пред къщите си и чистеха зеленчуци от поставените на коленете си купи. В Париж, Бертен сигурно търсеше шушляка си, за да се предпази от пороите.

Дръпнаха чаршафа, който покриваше тялото, и Адамсберг внимателно го огледа. Петната от пепел бяха подобни на тези, открити по парижките тела — покриваха почти цялата повърхност на корема, на ръцете и бедрата, оцветяваха езика. Адамсберг отърка пръста си в прахта, после го изтри в панталона си.

— Изпратена е за анализ — каза Масена.

— Има ли ухапвания?

— Две, ето тук — отвърна Масена, като посочи гънката на едното бедро.

— А в дома му?

— Седем бълхи, събрани по начина, който ми описахте. Практично и хитро, колега. Гадините също заминаха за анализ.

— Кремав плик?

— Да, в кофата за боклук. Не разбирам защо не ни е предупредил.

— Страх го е било, Масена. Страх от ченгетата. Повече от ченгетата, отколкото от убиеца. Смятал е, че ще може да се защити сам, поставил е две допълнителни резета. Как бяха дрехите му?

— Разпръснати из стаята. Голям мърляч е бил този Мармо. Пък и когато живееш сам, какво ти пука?

— Странно. Сеячът съблича жертвите си доста внимателно.

— Не е трябвало да го съблича, колега. Спял е гол. Тук често спим така. Заради жегата.

— Мога ли да разгледам сградата, където е живял?

Адамсберг влезе във входа на сграда с олющена червена мазилка недалеч от Старото пристанище.

— Няма проблем с кода, а?

— От доста време е разбит — каза Масена.

Масена беше донесъл мощен фенер, тъй като стълбищният автомат не работеше. Адамсберг внимателно огледа вратите на всяка площадка на светлината на фенера.

— Е? — каза Масена на последния стаж.

— Той е бил. Няма съмнение. Тънките линии, бързината и лекотата, с които са нанесени, мястото на напречните черти — той е. Може дори да се каже, че е работил спокойно. В тия сгради май няма кой да му попречи.

— Ами на тукашните обитатели — обясни Масена, — ако срещнат някого през деня или през нощта да рисува по вратите, ще им е през оная работа. При състоянието, в което е сградата, това дори би я разкрасило. А и като се има предвид колко хора рисуват, освен него, какво рискува? Да идем да се разтъпчем малко, а, колега?

Адамсберг учудено го погледна. За пръв път някой искаше да се поразтъпче като него.

— Имам един малък баркас в заливчето. Да поплаваме, какво ще кажете? Може да измислим нещо. Аз често правя така.