Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Сакото ви е сухо. Жена ми го изглади.
Бертен измъкна изпод плота на бара спретнат квадратен пакет и го подаде на комисаря. От деня на закупуването си платненото сако никога не бе изглеждало така добре.
— Хей, Бертен, ченгетата ли си започнал да ухажваш? Те ти хвърлят прах в очите, а ти искаш още?
Високият нормандец обърна глава към човека, изрекъл това със злобен кикот, докато тикаше салфетката си между ризата и бичия си врат, приготвяйки се да яде.
Синът на Тор заобиколи бара и се отправи към масата му, разблъсквайки столовете по пътя си. Стигна до мъжа, сграбчи го за яката и яростно го издърпа от мястото му. И тъй като онзи запротестира и се развика, Бертен му отпра два шамара, довлече го до вратата и го изхвърли на площада.
— И хич не ми се връщай. Във „Викингът“ няма място за боклуци като теб!
— Нямаш право, Бертен! — изкрещя мъжът, като с мъка се изправи. — Това е обществено заведение! Нямаш право да подбираш клиентите!
— Подбирам си и ченгетата, и клиентите — отвърна Бертен и затръшна вратата. После прекара широка длан през светлата си коса, за да я заглади, и се върна зад бара, изпълнен с достойнство и непоклатимост.
Адамсберг се отправи надясно и се пъхна под носа на дракара.
— Тук ли ще обядвате? — попита Бертен.
— Ще обядвам и ще стоя до изчитането на обявите.
Бертен кимна. Той не обичаше ченгетата повече от който и да било, но тази маса бе отредена за Адамсберг ad vitam aetemam.
— Не разбирам какво търсите на площада — каза нормандецът, докато забърсваше масата. — Щеше да е голяма досада, ако не беше Жос.
— Именно — каза Адамсберг. — Чакам четенето.
— Добре — съгласи се Бертен. — Дотогава има пет часа, но ваша си работа.
Адамсберг постави мобилния си телефон до чинията и разсеяно го загледа. Камий, обади се, по дяволите. Взе апарата, обърна го, после леко го завъртя като рулетка. В крайна сметка, беше му все едно. Но защо не звъннеш? След като така или иначе е все едно.
Марк Вандуслер се обади в средата на следобеда.
— Не беше лесно — рече той с тона на човек, прекарал деня си в търсене на игла в купа сено.
Изпълнен с доверие, Адамсберг зачака отговора му.
— Шателро — обяви Вандуслер. — Късен преразказ на събитията.
Адамсберг предаде информацията на Данглар.
— Шателро — потвърди Данглар. — Дивизионни комисари Левеле и Бурло. Ще ги предупредя.
— Четворки в Троа?
— Още не. Журналистите не са успели да декодират посланието, както стана с Марсилия. Трябва да затварям, господин комисар. Пухчето нанася поражения на прясната мазилка.
Адамсберг затвори и със закъснение осъзна, че Данглар говори за котето. За пети път през този ден погледна телефона си очи в очи, лице в лице.
— Звънвай — прошепна му той. — Раздвижи се. Беше случайност и няма да има друга. Не е твоя работа, какво ти пука. Това са си мои случайности и мои истории. Остави ги на мен. Звънвай.
Бертен донесе топлото ястие и попита:
— Гласовете ли разпознава? Сам ли отговаря?
— Не — каза Адамсберг. — Не отговаря.
— Не стават за всичко тия машинки.
— Да, за жалост.
Адамсберг прекара следобеда във „Викингът“, като за кратко поговори само с Кастийон и после с Мари-Бел, която го отмори с половинчасово кръгово бърборене. Излезе на площада пет минути преди четенето заедно с Декамбре, Лизбет, Дамас, Бертен, Кастийон, вече заели обичайните си места, и меланхоличната Ева, която зърна в сянката на колоната „Морис“. Около естрадата се бе събрала все така гъста тълпа.
Адамсберг не се облегна на платана, а застана по-близо до глашатая. Напрегнатият му поглед оглеждаше познатите лица и ръцете им, следеше и най-малките жестове с надеждата да долови слаб отблясък. Жос прочете осемнайсет обяви, без Адамсберг да забележи каквото и да било. Едва по време на морската прогноза една ръка се вдигна, докосна едно чело и Адамсберг го видя. Видя проблясъка.
Изумен отстъпи към платана. Дълго стоя облегнат на дървото, неподвижен, разколебан, несигурен.
После много бавно измъкна телефона си от изгладеното сако.
— Данглар — прошепна той, — вземайте двама души и бързо идвайте на площада. Не се бавете, капитане. Знам кой е сеячът.
— Кой е? — попита Данглар, докато ставаше от стола си и правеше знак на Ноел и Воазне да го последват.