Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Слугата се поколеба. Торният лорд му кимна да действа. Морският бриз прошумоля над небесната градина, докато младежът се занимаваше с пружинника — нагласи го върху вретеното и настрои въртящия цикъл.
Нова тревога натежа в стомаха на Хок Сенг. Банят му беше гарантирал, че този е от добрите пружинници, че е минал тестовете в отдела по контрол на качеството, за разлика от многото други, които се пропукваха в самото начало на навиващия цикъл. Банят му беше обяснил от коя партида да вземе мострата. Сега обаче, докато слугата се готвеше да завърти педалите, Хок Сенг изведнъж се разколеба. Ако беше сбъркал партидата, ако Банят беше сгрешил… Банят, който беше загинал, смазан от пощурелия мегодонт. Хок Сенг така и не беше успял да говори отново с него, да потвърди информацията. Банят изглеждаше сигурен… и все пак…
Слугата завъртя педалите. Хок Сенг затаи дъх. По челото на слугата изби пот, младежът погледна към Хок Сенг и Торния лорд, изненадан от съпротивлението. Смени скоростите. Педалите се завъртяха, отначало бавно, после по-бързо. Младежът набра инерция и започна да сменя постепенно скоростите, вкарвайки още и още енергия в пружинника.
Торният лорд наблюдаваше замислено.
— Познавах един човек, който работеше в твоята компания за пружинници. Преди няколко години. Той не раздаваше подкупи като теб. Не се подмазваше на събратята си жълти карти. — Направи пауза. — Чух, че белоризците го убили. Пребили го до смърт, ограбили го насред улицата, защото го хванали навън след вечерния час.
Хок Сенг вдигна рамене и прогони мисълта за проснатия на калдъръма човек, пребит, окървавен, полумъртъв, как протяга ръка за помощ…
Очите на Торния лорд бяха замислени.
— А сега ти работиш за същата компания. Странно съвпадение.
Хок Сенг не каза нищо.
Торният лорд продължи:
— Кучеебеца те е подценил. Ти си опасен човек.
Хок Сенг поклати категорично глава.
— Искам да си стъпя на краката, нищо друго.
Слугата продължаваше да върти педалите, нагнетяваше все повече джаули в пружинника, вкарваше още енергия в мъничката кутия. Торният лорд не отделяше поглед от него, опитваше се да скрие удивлението си. Ала очите му все пак се бяха разширили. Слугата вече бе вкарал в кутийката повече енергия, отколкото изглеждаше възможно да се вкара в толкова малко устройство. А продължаваше да върти педалите. Хок Сенг каза:
— Цялата нощ няма да му стигне. Такива пружинници трябва да се навиват от мегодонт, иначе става много бавно.
— Каква е тайната?
Хок Сенг вдигна рамене.
— Има нов смазочен разтвор, който позволява пружината да бъде натегната много повече, без да се скъса или заклини.
Мъжът продължаваше да нагнетява енергия в пружинника. Слуги и охранители започваха да се събират, зяпнали, със страхопочитание малката, сякаш бездънна кутийка.
— Удивително — измърмори Торният лорд.
— Ако го вържете за по-ефективен навивач — мегодонт или муле, — загубите при трансфера на калории в джаули са почти нулеви — каза Хок Сенг.
Торният лорд беше вперил очи в пружинника. Усмихваше се.
— Ще изпробваме твоя пружинник, Хок Сенг. Ако отдава енергията толкова добре, колкото я складира, ще си получиш кораба. Донеси ми спецификациите. С хора като теб мога да правя бизнес. — Даде знак на един слуга и поръча алкохол. — Да вдигнем тост. За новия бизнес партньор.
Облекчение заля Хок Сенг. За пръв път, откакто кръв бе оцапала ръцете му в една пресечка преди много време, откакто един човек бе помолил за милост и не я бе получил, във вените на Хок Сенг потече алкохол и той се почувства доволен.
13.
Джайде се замисли за първата си среща с Чая. Току-що беше приключил един от ранните си двубои по муай тай. Вече не помнеше противника си, но помнеше как слезе от ринга, а хората го поздравяваха и го сравняваха с Най Каном Том. Онази нощ пи лаолао, а после излезе на улицата с приятелите си, всичките подпийнали, оглупели, заливащи се от смях. Сборичкаха се за една топка такро, опиянени от победата, преливащи от жизненост.
И тогава се появи Чая — затваряше магазинчето на родителите си, вдигаше дървените панели на витринката, където денем продаваше невен и генетично обработени жасминови цветове за храмовите приношения. Джайде ѝ се усмихна, а тя изгледа и него, и пияните му приятели с отвращение. Ала Джайде се сепна, защото я позна — сякаш се бяха срещали в предишен живот и сега се срещаха отново, най-сетне, обречени да се влюбят.
Зяпна я с отворена уста и реакцията му не убегна от вниманието на компанията — Сутипонг, Джайпорн и другите, всички до един загинаха по-късно, когато ги пратиха да изгорят селата, пламнали от епидемия от виолетов гребен, заразата покори и тях, до един, — но Джайде винаги щеше да ги помни как го хванаха да зяпа оглупял момичето и го засипаха със закачки. А Чая го измери с пренебрежителен поглед и му махна да си върви по пътя.