Момиче на пружина

Напевът утихна. Сомдет Чаопрая даде знак на Аккарат и Прача да се приближат. Да прегънат коляно и да сведат глава в знак на смирение. Гледаше безстрастно как двамата стари врагове отдават почит на единственото, което ги свързваше — уважението към кралската особа и двореца.

Сомдет Чаопрая беше висок и добре охранен. Лицето му беше строго. Из града отдавна се говореше за по-особените му вкусове, за тъмната му страна, и все пак именно той беше избран да пази нейно величество Невръстната кралица, докато тя навърши години да се възкачи на трона. Той не беше от кралско потекло, не беше част от кралското семейство, а фактът, че кралицата живее под неговото влияние, ужасяваше Джайде. Ако собствената съдба на този мъж не беше толкова здраво обвързана с нейната, нищо чудно той да… Прогони тази почти богохулна мисъл и насочи вниманието си към Прача и Аккарат, които се приближаваха към него.

Коленичи. Наоколо репортерите от шепниците драскаха трескаво с моливите си, докато той се сгъваше в дълбок поклон пред Аккарат. Аккарат се усмихна самодоволно, а Джайде с мъка потисна желанието си да го хване за гушата. „Ще си платиш. Все някога ще те накарам да си платиш.“ Изправи се бавно.

Аккарат се наведе към него.

— Браво, капитане. Почти ти повярвах, че наистина съжаляваш.

Джайде овладя лицето си и се обърна към хората, към писачите… сърцето му се сви, като видя, че и синовете му са тук, че са ги довели да видят унижението на баща си.

— Превиших властта си. — Обърна глава към генерал Прача, който го наблюдаваше студено от края на подиума. — Посрамих своя началник генерал Прача, посрамих и министерството на околната среда. Откакто се помня, министерството е мой дом. Срам ме е, че егоистично използвах дадената ми власт за своя собствена изгода. Че подведох колегите си, началниците си. Че отстъпих от морала. — Поколеба се. Ниуат и Сурат го гледаха, хванати за ръка от баба си, майката на Чая, всички го гледаха как се унижава. — Моля за прошка. Моля за възможност да изкупя греховете си.

Генерал Прача тръгна към него. Джайде се смъкна отново на колене и удари чело в пода в знак на пълно покорство. Генерал Прача не му обърна внимание, мина покрай сведеното му лице, краката му спряха на сантиметри от главата му. Обърна се към множеството:

— Независим трибунал извърши разследване и постанови, че капитан Джайде е виновен за вземането на подкупи, за поощряване на корупцията и за превишаване на служебните си правомощия. — Сведе поглед към Джайде. — Постановено бе също, че той вече не е достоен да служи на министерството. Ще се замонаши и девет години ще изкупва греховете си. Собствеността му ще бъде конфискувана. Синовете му ще преминат под опеката на министерството, а фамилното им име ще бъде заличено.

Погледна отново Джайде.

— Ако Буда е милостив, някой ден ще разбереш, че сам си си виновен, заради гордостта и алчността си. Надяваме се, че ако не разбереш това в този си живот, то поне следващият ще ти осигури шанс да се поправиш. — И с тези думи обърна гръб на коленичилия Джайде.