Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Джайде лесно си намираше женска компания, момичетата си падаха по него, било заради победите му на ринга, било заради бялата униформа. Но Чая само го погледна и му обърна гръб.
Цял месец събира смелост да се върне. Появи се изтупан пред магазинчето, купи цветя за храмово приношение, взе си рестото и се изниза, без да каже дума. През следващите седмици продължи да наминава, престраши се да я заговори. Отначало мислеше, че момичето е познало в него пияния глупак, който прави несръчни опити да измие срама си, но с времето стана ясно, че Чая не е направила връзката с онази първа среща и напълно е забравила за нахалния пияница и неговите шумни приятели.
Джайде така и не ѝ каза за първата им среща, дори след като се ожениха. Беше твърде унизително да признае на глас какъв го е видяла в онази първа нощ. Да ѝ каже, че мъжът, когото обича, е същият онзи глупак.
А ето че сега се готвеше да направи нещо още по-лошо. Облече бялата си униформа пред погледите на Ниуат и Сурат. Те го гледаха тържествено и сериозно, а той се готвеше да падне в очите им. Коленичи пред тях.
— Каквото и да видите днес, не позволявайте то да ви засрами.
Момчетата кимнаха сериозно, но Джайде знаеше, че не разбират. Прекалено малки бяха да разберат какво е натиск, какво е да си притиснат до стената. Прегърна ги, после излезе под ослепителното слънце.
Каня го чакаше на велосипедна рикша. В очите ѝ се четеше съчувствие — беше твърде възпитана, за да изрази гласно онова, което ѝ тежеше на сърцето.
Потеглиха бавно по улиците. Скоро министерството се появи пред тях. Слуги, рикшари и каруцари се тълпяха пред портите, чакаха господарите и клиентите им да излязат. Значи публиката вече беше пристигнала.
Рикшата мина през портите и се отправи към храма. Малкият храм в комплекса на министерството беше издигнат в чест на мъченика Фра Сюб, посветил живота си на биоразнообразието. Именно тук белоризците даваха клетва и биваха официално провъзгласявани за пазители на кралството, преди да бъдат издигнати в чин. Тук биваха помазвани, пак тук ги…
Джайде се стресна и едва не скочи от рикшата. Около стъпалата на храма беше пълно с фаранги. Чужденци в комплекса на министерството. Търговци, фабриканти и японци, потни смърдящи същества, налазили свещеното сърце на неговото министерство.
— Джай йен йен — измърмори Каня. — Аккарат ги е докарал. Като част от сделката.
Джайде дори не се опита да скрие отвращението си. Още по-лошо, самият Аккарат стоеше до Сомдет Чаопрая ѝ му говореше нещо, сигурно му разказваше виц. Двамата доста се бяха сближили напоследък. Джайде отклони поглед и видя генерал Прача да го гледа с безизразно лице от върха на храмовите стъпала. Наоколо братята и сестрите, с които Джайде беше работил и с които нерядко бе влизал в конфликт, се стичаха към храма. Ето го Биромбакди, широко усмихнат, доволен най-после да си отмъсти за загубените приходи.
Хората го забелязаха. Тълпата постепенно се смълча.
— Джай йен йен — измърмори отново Каня, а после двамата слязоха от рикшата и тръгнаха към храма.
Златни статуетки на Буца и Фра Сюб гледаха отвисоко и с ведри погледи към събралото се множество. По стените на храма бяха изобразени сцени от падането на Стария Тайланд — фаранги, които отприщват заразите си и заливат с тях света; животни и растения, които загиват масово заради разпадналите се хранителни вериги; негово величество крал Рама XII, който мобилизира жалки човешки останки, подкрепен от митологичното божество Хануман и неговите бойци маймуни. Имаше образи и на куп други митологични същества и демони — на Крут, Киримука и армия от получовешки кала, — които се борят безстрашно с надигащия се океан и заразите. Джайде плъзна поглед по изображенията, спомни си каква гордост беше изпитал по време на помазването си преди години.
На територията на министерството камерите бяха забранени, но драскачите от шепниците бяха тук с моливи в ръка. Джайде си събу обувките и влезе, последван от чакалите, които точеха лиги, нетърпеливи да видят поражението на своя най-голям враг. Сомдет Чаопрая коленичи до Аккарат.
Джайде изгледа назначения протектор на кралицата и се зачуди как мъдър човек като последния крал бе допуснал глупавата грешка да избере именно него за протектор на Невръстната кралица. Твърде малко бяха достойнствата му. Джайде потръпна при мисълта, че кралицата живее в сянката на човек, позорно известен със своята тъмна…