Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Как?…
— Изгаряме всяко дърво, което покаже признаци на заразата, и околните също. Освен това разширихме буферния периметър на пет километра. Ултравиолетовата стерилизация явно върши работа.
— А.
Торният лорд кимна към малкия пружинник на масата.
— Гигаджаул?
Хок Сенг кимна.
— И ги продаваш?
Хок Сенг поклати глава.
— Продавам технологията за производството им.
— И защо смяташ, че аз съм потенциален купувач?
Хок Сенг вдигна рамене, макар сърцето му да препускаше бясно. А имаше време, когато този вид пазарлъци му идеха отръки. Бяха му втора природа. Но тогава не беше отчаян.
— Ако вие не проявите интерес, има и други.
Торният лорд кимна. Допи си кафето. Един от слугите му наля още.
— А защо дойде при мен?
— Защото сте богат.
Торният лорд се разсмя. Едва не изплю кафето си. Шкембето му се разтресе комично. Слугите замръзнаха нащрек. Когато най-после се овладя, Торният лорд изтри устата си и поклати глава.
— Добър отговор, признавам. — Усмивката му изчезна. — Но освен това съм опасен.
Хок Сенг потисна нервността си и заговори направо:
— Когато кралството ни обърна гръб, вие ни приехте под крилото си. Дори собствените ни сънародници, местните китайци, не бяха толкова щедри. Нейно величество кралицата прояви милост, като ни позволи да преминем границата, но вие бяхте човекът, който ни даде убежище.
Торният лорд вдигна рамене.
— И без това никой не използваше тези кули.
— Може и така да е, но единствено вие проявихте състрадание. Тайланд уж е пълен с будисти, а само вие ни дадохте пристан. Ако не бяхте вие, щяхме пак да се озовем оттатък границата. Ако не бяхте вие, досега щях да съм мъртъв.
Торният лорд го измери с поглед.
— Съветниците ми твърдяха, че постъпвам глупаво. Че това ще ме противопостави на белоризците. Че ще ме скара с генерал Прача. Че може дори да заплаши метановите ми сделки.
Хок Сенг кимна и каза:
— Само вие имахте достатъчно голямо влияние, за да поемете този риск.
— А ти какво ще искаш за тази чудодейна технологична джаджа?
Хок Сенг се напрегна.
— Кораб.
Торният лорд го погледна изненадано.
— Не пари? Нито нефрит? Или опиум?
Хок Сенг поклати глава.
— Кораб. Бърз клипер. От корабостроителниците на „Мишимото“. Регистриран и с разрешително да транспортира товари до кралството и из цялото Южнокитайско море. Под протекцията на нейно величество… — Изчака един удар на сърцето. — И под вашия патронаж.
— А. Умен жълтокартец си ти. — Торният лорд се усмихна. — А аз си помислих, че го правиш от благодарност.
Хок Сенг сви рамене.
— Само вие имате нужното влияние, за да осигурите необходимите разрешителни и гаранции.
— Тоест само аз мога да направя жълта карта като теб официално признат фактор в държавата. Единственият, който може да убеди белоризците да си затворят очите пред появата на корабен крал жълтокартец.
Хок Сенг не мигна.
— Вашият синдикат осигурява осветлението на града. Влиянието ви е безпрецедентно.
Торният лорд се надигна от стола си и се изправи.
— Да. Така си е. — Обърна се и тръгна с тежка стъпка към ръба на терасата. Спря с ръце зад гърба и плъзна поглед по ширналия се в ниското град. — Да. Мисля, че все още държа конци, които да дръпна. Министри, които да ме чуят. — Обърна се към него. — Много искаш.
— И още повече предлагам.
— Откъде да знам, че няма да продадеш и на друг?
Хок Сенг поклати глава.
— Не ми трябва флотилия. Само един кораб.
— Тан Хок Сенг, който се надява да възстанови корабната си империя тук, в Тайландското кралство. — Торният лорд го прикова с поглед. — Няма да се учудя, ако вече си го продал на други.
— Мога да се закълна, че не съм.
— Би ли се заклел в предците си? В духовете на роднините си, които още бродят гладни в Малая?
Хок Сенг се размърда неспокойно.
— Да, бих се заклел.
— Искам да видя тази твоя технология.
Хок Сенг го погледна с изненада.
— Не сте ли го изпробвали още?
— Защо сам не ми го демонстрираш?
Хок Сенг се ухили.
— Опасявате се да не е някакъв капан, така ли? Нещо като бомба? — Засмя се. — Аз не играя игрички. Тук съм да правим бизнес, и толкова. — Огледа се. — Имате ли навивач? Да видим колко джаула може да вкара в пружинника. Нека го навием и сам ще се убедите. Но трябва да се действа внимателно. По-крехък е от стандартните пружинници заради огромното усукване. Не бива да се изпуска също. — Посочи един от слугите. — Ти там, сложи пружинника върху навиващото си вретено да видим колко джаула ще можеш да вкараш в него.