Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— И аз израснах бавно — вметна Мейгрейт и заговори за друго. — Ще ми разкажеш останалото след време, ако поискаш. Но сега предпочитам да чуя повече за Ялкара, защото въпреки че не искам да мисля за това, мнозина очакват аз да сторя нещо с Огледалото. Ще ми се да науча и за твоя живот, дядо, стига да не засягам скромността ти.
Последните думи изрече с лукава усмивчица и отначало сама се изненада. Шанд прихна едновременно с нея.
— Нека отложим моите самохвалства! Ще ти разкажа каквото мога за Ялкара, но вероятно няма да сбъдна всичките ти очаквания. Бяхме влюбени цяла епоха, но имаше огромни периоди от живота и, за които тя просто не продумваше. След като Огледалото ти се разкрие, ти май ще знаещ повече от мен.
Не научих почти нищо за времето преди прехвърлянето й от Аакан на Сантенар. Твърде рядко беше готова да обсъжда и подбудите си да дойде тук, също и какво е правила. Носеше й се лоша слава, не се сещам за друг човек, който да е бил оклеветяван така. Как ли не я наричаха — „повелителна на демони“, „царица на лъжите“… Гнусни слова! Хората са по-склонни да хулят изтъкнатите жени, отколкото мъжете. Великите вземат решения, които засягат мнозина, а тя не се двоумеше при нужда. Но не съм бил свидетел на жестокост от нейна страна, макар че проявяваше неумолима твърдост спрямо враговете си.
— Как я срещна?
— Помня мига, когато я зърнах, не по-зле от събуждането си тази сутрин.
Шанд се облегна на стената и затвори очи. Мълчеше минута след минута, а Мейгрейт не откъсваше поглед от него. И все си повтаряше:
„Това е моят дядо. Бащата на моята майка. Връзка, която никога няма да се разкъса.“
Това кръвно родство беше необичайно преживяване, сгряваше я като огън. И я подтикваше да научи всичко за онези, които нямаше да види никога — за своя баща, за неговите родители. Изведнъж осъзна, че не е изключено другите й баба и дядо още да са живи.
Усети се, че Шанд не проговаря. Той сякаш не присъстваше духом.
— Шанд? — обади се тихо тя.
Старецът се опомни, но в първите мигове я погледна толкова отнесено, че тя неволно се уплаши. После дядо й се усмихна.
— Извинявай. Това се случва все по-често напоследък. Придобих този лош навик в годините, когато се скитах в черна печал. Още не се бях добрал до Тулин, където пак открих, че мога да бъда полезен. Трудно ще ти е да проумееш какво е съзнанието на човек, преживял толкова столетия като мен. Всевъзможни спомени са оплетени в главата ми и понякога е по-приятно да търся убежище в паметта, вместо да се боря с настоящето. Някой ден може да се пренеса в миналото и да не намеря обратния път, да забравя, че има и бъдеще.
Уплахата на Мейгрейт пролича. — Това ще ме съсипе… Шанд стисна ръката й. — Не се безпокой, има още много време дотогава. Но искам да знаеш, че когато настъпи мигът да си отида, това ще е най-доброто за мен, защото този свят ми носи само горести. Старците трябва да отстъпват на младите. А и не биваше да живея толкова дълго. — Защо се случи така? — Не забелязвах да остарявам в Хависард. Не се съмнявам, че Ялкара е наложила някакво заклинание. Преди да си тръгне, ми даде и частица от живота си. Често се питам какво ли е отнела тогава от себе си и дали е оцеляла… — Шанд се постара да върне мислихте си в настоящето. — За какво говорехме? — Как си се запознал с нея.
— Беше по време на Прочистването. Чувала ли си за онази епоха? — Разбира се.
Той продължи, все едно бе отрекла.
— Ах, това Прочистване, войните между кароните и аакимите! Но не се заблуждавай, че и Ялкара се намеси пряко в сблъсъка. Всъщност тя не поддържаше армия, а само малобройна стража. Сраженията бяха предимно между силите на Рулке и войските, предвождани от Питлис.
Това бяха отчайващи години за Сантенар, по-лоши не е имало в историята ни. Не ми се вярва някой да е наясно с истинската причина за войната. В Преданията се изтъква, че Рулке е започнал пръв. Не оспорвам. Ако искаш, попитай Лиан как обосновават твърденията си летописците.
Впрочем тогава и аз бях в разцвета на силите си, преливах от самодоволство и гордост. Сега ме е срам да си спомням колко безогледно постъпвах. След поредната страховита, кървава битка в далечини земи край Крандор неколцина от нас се събраха на осеяното с трупове бойно поле, за да потърсим начин да сложим край на сраженията. По-добре да бяхме облекчили мъките на умиращите — с неприязън към себе си промърмори Шанд. — Чувахме стоновете и писъците, но оставихме тази грижа на други. Нали важните хора са заети с важна работа!
Събрахме се на съвет под голямо смокиново дърво в края на полето. Дори бих казал, че дървото беше великанско, а дънерът му изглеждаше като изплетен от хиляди разкривени корени. Изреждахме се да произнасяме надути слова, а аз се увлякох най-много в красноречието. Сключвахме съюзите си, дребнавите си сделчици само за да се предадем един друг по-късно.