Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Но още преди това си заставила Каран да тръгне е тебе към Физ Горго.
— Горката Каран! Не беше по мое желание. Само мислех как да изпълня заповедта на Фейеламор. Бях готова на всичко, за да не застана пред нея с вестта, че не съм успяла.
Мейгрейт прибра топчето хартия в своя накит. Натискът на чуждите стремежи, който я бе угнетил в този ден, сякаш я затвори отново в яката черупка на отчуждението, но шумът на прибоя й върна безброй спомени наведнъж, все едно се скъса бент.
— Толкова обичах онази раковина — сведе глава тя.
— Какво се случи?
— Една нощ Фейеламор ме намери заспала, както стисках раковината в шепите си. Децата се вкопчват във всяка дреболия, която им е скъпа. Захвърли я на пода и я стъпка с крак.
Мейгрейт отдавна бе претръпнала, но Шанд кипваше бавно, докато я слушаше.
— Разбирам в каква страшна самота са изпаднали фейлемите, когато са били откъснати от своя свят. Но дори Рулке не би си позволил постъпките на Фейеламор. Тя е покварена до дъното на душата си! Що за въплъщение на злото!
— Така ли мислиш? Никога не съм я виждала по този начин, фейлемите просто са друга човешка раса, различна от коренната, това важи и за аакимите, и за кароните. Всички поставяме своите на първо място, както кучето не се интересува от благополучието на котката. Тя е обсебена от мисълта за добруването на фейлемите…
— Я да разтребя тук — сепна се Шанд, — после ще приготвя вечеря.
— Искам да ти помогна.
Подхванаха с радост простичката работа да съберат дърва и да ги нацепят зад къщата. Оправиха леглата, изметоха и обраха паяжините, изтръскаха чергите и когато направиха къщурката приветлива, колкото можаха, окачиха тук-там ароматни билки вместо цветя.
Заеха се и с храната. Опитът на Мейгрейт в готвенето се ограничаваше с онова, което може да бъде направено набързо на огъня в бивака. Шанд обаче обичаше вкусните гозби и извличаше не по-малка наслада от заниманията с тях. Докато месеше тесто, киснеше месо в марината и разбиваше масло със захар, той обясняваше подробно и Мейгрейт можа да сподели удоволствието. Приличаше на току-що прогледнал слепец. След като намери своето място, целият свят и се струваше напълно променен.
Останаха в къщата няколко дни, през които тя дори не надзърна в Огледалото. Катереха се върху плоските върхове на скали под брулещия вятър или вървяха по чакълестия бряг да събират миди. Понякога сядаха на верандата, завити с одеяла, друг път оставаха при запаленото огнище и Мейгрейт слушаше историите на Шанд.
Отначало Игър и Мендарк пращаха по няколко запитвания на Ден, но Шанд късаше посланията им и отпращаше вестоносците. Скоро потокът от досадни посетители секна. А Мейгрейт се събуди една сутрин и откри, че е готова да вземе Огледалото в ръце.
Жадуваше да види отново лицето на своята баба и да вникне в новия живот, който като че и обеща мимолетното надничане в Огледалото. А дали нямаше да й покаже и лика на Аелиор? Това беше най-съкровеното й желание.
Огледалото обаче остана гладък отразяващ лист от метал, в него виждаше само своето лице. Тя се напрегна да стигне до същността му, както постъпваше с кристалите, превърнати от нея в светлици. Огледалото устоя на опитите й. Мейгрейт плъзгаше пръст по сребърните знаци върху рамката и се чудеше дали не са някакъв ключ. Тя обаче не знаеше да го използва. Тя прокле Огледалото и накрая вложи цялото си майсторство в Тайното изкуство, за да проникне в тайните му насила. Огледалото сякаш й се присмя беззвучно.
24. Спомени
Вечерта пак излязоха на верандата и се увиха в одеялата. Отпиваха по малко от поредното силно питие на Шанд и го редуваха с глътки горещо кафе. Взираха се в звездите и мъглявината Скорпион. Мейгрейт помоли дядо си дай разкаже за нейната майка.
— Опасявах се, че ще стигнем до това — отговори той тихо. — Горката Аелиор… Едва ли нечия обич към детето му е била по-силна от моята към дъщеря ми.
— Каква беше тя?
— Ами като всички деца, предполагам, макар че тогава не знаех много за децата, бях прекалено важен. Аелиор беше своенравно момиче, схватливо и решително. Знаеше какво иска и не мирясваше, докато не го получи — или като ме врънкаше, или чрез собственото си упорство. Но имаше блага душа, беше обичлива и палава. Каран понякога ми напомня за нея.
В зрелостта си сигурно щеше да е досущ като тебе. Имаше съвсем същите очи и черти на лицето. Косата й беше доста по-тъмна и къдрава. Когато ми я отнеха, изглеждаше на тринадесет години, макар и да бе преживяла много повече лета и зими на Сантенар.