Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Мейгрейт! — развика се тя. — Шанд! Тримата се обърнаха.
— Каран! — провикнаха се едновременно Мейгрейт и Шанд. — Как се озова тук?!
Каран им обясни набързо.
— А ти къде беше? — взря се в приятелката си.
— След войната в Банадор Фейеламор ме принуди да отида с нея в Елудорската гора. Там бях от есента, ако не броя двете прехвърляния в Хависард през портал.
— Хависард! — опули се Лиан. — Трябва да ми разкажеш всичко, за да го добавя в сказанието.
— Това е летописецът Лиан — представи го Каран. Мейгрейт го огледа придирчиво.
— Виждала съм те в Нарн преди около година. Радвам се, че си намерил Каран. — Тя му протегна ръка. — Каран, няма да повярваш какво ми се случи — аз намерих свой път. Шанд ми е дядо!
Сияеше като щастливо дете.
— Лиан ми разказа. Но ти ще ми обясниш ли…
— Виждам, че ви предстоят дълги разговори. — Игър ги накара да се отместят от средата на улицата, за да мине натоварена каруца. — Защо не отидете да закусите за моя сметка?
Подхвърли златна монета на Каран, която щеше да я запрати в лицето му, но Лиан я улови пръв.
— Няма ли да дойдеш с нас? — попита Шанд.
— Радостта от срещата е ваша. А аз прекалено дълго пренебрегвах задълженията си. Утре в девет ще се съберем на съвет. Не закъснявайте!
Докосна шапката си и закрачи нагоре, следван от войници.
— Аз го нараних… — промълви Мейгрейт, загледана подире му.
Събраха се в крепостта на Игър, в малка стая на първия етаж. За разлика от покоите на Мендарк тук цареше строга простота. Широките дъски на пода не бяха покрити с нищо, имаше дълга маса с тежки дървени столове без тапицерия. Подредените в камината дърва не бяха запалени. Въздухът натежаваше от студена влага.
Дойдоха Игър, Мендарк и Талия, Надирил в стол на колелца и Шанд. Аакимите още не се бяха върнали. Каран и Лиан влязоха последни, смееха се на някаква шега. Игър им се намръщи.
— Свиках тази среща — започна той, — за да обмислим случилото се след Каркарон и да обсъдим има ли нови начини да нападнем враговете си. Предлагам всеки да разкаже — накратко, моля! — какво е преживял, после ще видим ще ни осени ли някаква идея.
— Да отнемем златото от Фейеламор и да направим нова флейта! — отсече Мендарк.
— Днес приумицата ти ми харесва още по-малко от предишния път — отвърна Игър.
— Аз обаче подкрепям Мендарк — намеси се Шанд, макар и да гледаше печално.
Всички се размърдаха, когато Мейгрейт стана да говори последна. Игър се вторачи в нея с безплоден копнеж, но тя не го погледна нито веднъж. Лиан осъзна какво желание измъчва Игър, разбра и че Мейгрейт го е отблъснала веднъж завинаги.
— Всички напрягаме умовете си над парадокса на Огледалото — обобщи пълководецът. — „Може да го използва единствен онзи, който знае начина, той пък е скрит в самото Огледало.“ Какво ли може да означава това?
Отговориха му с мълчание.
— Питах се дали знаците, гравирани по рамката, са свързани с това — обади се накрая Мендарк. — Знаем, че ги е нанесла Ялкара, преди да се прехвърли на Аакан.
Шанд трепна видимо.
— Какво ти е? — учуди се Магистърът.
— Тя спомена нещо…
— Казвай! — възкликна Мендарк.
— Въздушният поток в портала бучеше и не я чувах добре.
— Добре де, разрови паметта си! — троснато го посъветва Магистърът. — Току-виж, намериш ключа към тайната.
— Аз умувах дълго над този парадокс — намеси се Лиан. — Всъщност отговорът е очевиден.
Той огледа седящите в стаята с изражение на блажена невинност. Всички го наблюдаваха втренчено. Мендарк не издържа пръв.
— И що за отговор е този?! — отприщи се яростта му.
Лиан му се усмихна, помълча още малко, за да засили напрежението, и отвърна:
— „Огледалото знае!“ Настроено е да разпознае Аелиор и да я наУчи как да го използва.
— Аелиор е мъртва, малоумнико! — изръмжа Магистърът.
— Е, да, но според мен Огледалото ще се разкрие и за Мейгрейт…
— Убедена съм, че това вече се случи — натърти Каран, — и то още Когато тя надникна в него за пръв път. Във Физ Горго.
— Шанд, ти нищо ли няма да добавиш? — попита Игър.
Шанд, който още се бореше с тежките си спомени, позабави отговора си.
— Неосведомените се наприказваха, нека сега чуем Мейгрейт, ако тя е готова да ни просвети.
— Да, Мейгрейт, време е да си послужиш със своето наследство! — заяви Мендарк, сякаш заповядваше на робиня. — Намери в Огледалото онова, от което се нуждаем! Времето ни свършва.
Тя го изгледа за миг и каза тихо на Шанд: