Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Мейгрейт избърса сълзата, избила в ъгълчето на едното й око.
— Колко ли ти липсва…
— Повече от живота. Всичко бих направил, за да си я върна.
— И аз съм готова на всичко, за да ти помогна.
— Шанд, какво да правя? — промълви Мейгрейт по-късно. — Толкова съм объркана!
Разказът — му я подтикна да осъзнае, че връзката й с Игър е била твърде повърхностна. Искаше много повече от живота.
Той откъсна вниманието си от скицата, по която щеше да начертае карта на потайните кътчета в Елудор. Занимаваше се часове наред със своите карти, а понякога само се взираше в тях, като че преживяваше отново пътешествия в прастари времена.
— Защо си объркана?
— Мислех си, че Игър е всичко за мен, а днес дори не проумявам тази приумица. Защо се бях вкопчила така в него и защо го отблъснах сега? Обидих го тежко, а не съм искала. Има й още нещо…
— Още нещо ли?
— Не смеех да ти призная, защото не знаех какво ще си речеш за мен. Миналото лято видях Рулке, съвсем скоро след като сте го прогонили от Катаза. Успя да изпрати някак образа си в Туркад. Не присъстваше изцяло, но когато ме погледна, аз се уплаших от копнежа си. Игър се превърна в блед призрак в сравнение с него. Видях го отново, когато беше в Каркарон, малко преди средзимния ден. Пак ме обзе същото желание… и същият ужас.
— Очарованието на кароните е могъщо, аз ли не знам това — кимна старецът. — Може би твоята каронска кръв, незнайна задълго за съзнанието ти, започва да се проявява.
— Колебая се. И се плаша.
— Не бих се осмелил да те съветвам. Прави нужното според тебе, но първо опитай да се увериш, че наистина го искаш. Знаеш какво се говори за Рулке. Но нима и аз не се убедих наскоро, и то с цената на голямо унижение, че нечия лоша слава може да се окаже лъжа.
Тя седна до прозореца, сложила Огледалото в скута си. Размишляваше над разказите на Шанд за нейните майка и баба. Затваряше очи и си представяше как Ялкара идва при нея. Изведнъж усети светлина по клепачите си и без да поглежда, знаеше, че Огледалото е станало достъпно.
Зад нея Шанд ахна, останал без дъх, но Мейгрейт не го чу. Лунният символ грейна като огън. Мейгрейт се вторачи в баба си, на която толкова приличаше. Ялкара се усмихна. Огледалото не можеше да предаде гласа й, но думите се изписваха с ярки букви под лицето.
„Аелиор, ако си успяла да прочетеш това, имам за тебе послание, предупреждение и задача.
Аелиор, ти си ми най-скъпа, но трябваше да те изоставя. Няма по-страшна мъка и знам, че и ти си страдала заради мен. Но ако бях останала, щях да умра. Нямах сили да взема нищо при прехвърлянето, дори тебе.
Може би се питаш защо съм била на Сантенар, а за мен разказват всякакви измислици. Умолявах Съвета на кароните и те ми разрешиха да се прехвърля, защото научихме, че и друга раса е изпратила свои хора на Сантенар — фейлемите. Те ми вдъхваха най-мрачни опасения, макар че наглед не можеха да се мерят по могъщество с нас. Повярвай ми, разполагам със знания, недостъпни за останалите карони. Аз, най-младата сред тях, бях възпитана от най-стария — Джалкмах, за да съхраня опита от черните за нас първи дни в пустотата, а и за епохите преди това.
Записах всичко под формата на дневници, които съхранявах в Хависард, защото няма на кого да предам знанията си. Дори кароните няма да разгадаят писмената, но Огледалото ще те научи да ги четеш, когато му дойде времето.
На мен бе възложено да държа под око фейлемите. Но Фейеламор ми се противопоставяше на всяка крачка, сякаш и нея бяха изпратили с подобно поръчение. Накрая ме победи, макар да я заблудих, че съм постигнала надмощие. Пази се от Фейеламор. Няма граници за нейната враждебност и към кароните, и към този свят.
Аелиор, аз създадох Възбраната след смъртта на Шутдар — временно спасение в онази безизходица. По-късно обаче открих, че не владея начин да я премахна. А сега тя отслабва. Неизбежно е да се разкъса накрая. Всяка употреба на творения, заредени с мощ чрез Тайното изкуство — портали, машини, златни флейти, наследеното от тебе Огледало и дори дреболии като светлиците — ще ускори разпадането й. И тогава Сантенар ще бъде беззащитен пред пустотата без надежда за оцеляване. На тебе възлагам да премахнеш Възбраната, но същевременно да възстановиш равновесието между световете, което съществуваше преди създаването на златната флейта.
Ето какво трябва да…“
Образът на Ялкара бавно се разпадна на хаос от шаващи точици и огнените букви угаснаха. Мейгрейт чакаше. Ялкара се появи отново.
„… виж в Огледалото и то ще ти покаже как да успееш. Аелиор, желая ти сполука. Ако се справиш със задачата, може и да се срещнем някой ден.“