Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
— Този път е различно — промърмори Шев, без да е сигурна дали от думите я заболя толкова много, защото бяха лъжа или защото бяха истина.
— Никога не е различно. Нищо не е. Как може умна жена като теб да не го разбира?
— Разбирам го, мамка му! — изкрещя Шев, удари по масата и бутилките се раздрънчаха. — Но вече не ми пука! Искам да получа най-доброто от това, което е. Трябва да получа… поне нещо, докато не е станало късно! — Сълзите пареха очите ѝ, гласът ѝ се изви във фалцет, но не можеше да се спре. — Повече не мога да бягам, Джавра! Не мога да бягам. Уморих се и имам нужда от помощта ти. Моля те. Помогни ми.
Джавра я гледа дълго време. После скочи, преобърна масата и всичките чаши, кани, бутилки и лули се пръснаха по пода.
— В името на шундата на Богинята, Шеведая! Знаеш много добре, че трябваше само да помолиш. — Джавра я мушна болезнено с пръст в гърдата. — Моят меч е твой завинаги! — Веждите ѝ се сбърчиха озадачено и тя започна да се оглежда с безумен поглед. — Къде ми е мечът?
Шев въздъхна и го изрита изпод стола на Джавра с върха на ботуша си.
В най-тихата част на доковете беше тъмно. Морето плискаше и се разливаше по обраслите с мъх камъни на вълнолома, по деформираните подпори на пристана и по хлъзгавите корпуси на закотвените лодки. Отраженията на няколко лампи, факли и свещи, които все още догаряха, танцуваха върху неспокойната вода.
Един порив на вятъра развя прокъсаните хартии, налепени по стената на склада. Обявления за коронацията на младия крал Джапо върху обявления за празненствата по случай победата при Суит Пайнс, залепени върху обявления, заклеймяващи агресията на Съюза, залепени върху обявления, възхваляващи издигането на Монцаро Муркато, залепени върху обявления, обявяващи смъртта на Монцаро Муркато, залепени върху обявления, оповестяващи победи и поражения на отдавна забравени врагове и управници. Може би точно тази древна кора от обявления не позволяваше на склада да се сгромоляса.
Шев огледа намръщено залива. В далечината се виждаха няколко слаби светлинки, които примигваха призрачно.
— Остров Карп — промърмори Джавра, постави ръка на хълбока си, но едва не го пропусна, толкова беше пияна.
Шев изду бузи.
— А на остров Карп се намира крепостта на Буройя.
— А в крепостта на Буройя се намира Хоралд Пръста.
— А с Хоралд Пръста…
Гласът на Шев заглъхна. Господи, надяваше се Карколф да е още жива.
— Когато стигнем там — промърмори Джавра, като се наклони толкова близо, че Шев едва не повърна от алкохолния ѝ дъх, — какъв е планът ти?
Искаше ѝ се да разполагат с достатъчно време, че Джавра да изтрезнее. Или поне да се измие. Но нямаха.
— Спасяваме Карколф. Убиваме Хоралд. Не им даваме да ни убият.
Настъпи пауза, докато Джавра отмахваше от лицето си мазната си коса, а после изтръска нещо, което беше залепнало за пръстите ѝ.
— Според мен ще се съгласиш, в този план липсват подробности.
Шев огледа вълнолома с поглед на крадец — такъв, който изобщо не разкрива, че гледаш.
— Досега никога не си била против да се хвърляш в ноктите на смъртта. Без планове, без оръжие… дори без дрехи — неведнъж се е случвало.
— Знаеш, че се отнасям с безразличие към дрехите, но винаги съм мразела плановете.
— Тогава защо се притесняваш точно сега?
— Защото винаги съм знаела, че ти ще имаш такъв.
— Добре дошла в моя свят на непрестанни съмнения, тревоги и по някой внезапен и непредсказуем пристъп на ужас, Джавра. Дано шибаното посещение ти хареса.
След това прекоси празния кей и слезе по стълбите до най-близкия пристан. С походка на крадец, нито твърде дръзка, нито забързано-приведена. Походка на някой, който се занимава с отегчителния си бизнес. Походка, която не поражда тревога и не кара никого да повдига вежди.
Добрият крадец върви невидим. Наистина великият — незабелязан.
Тя се спря до подходяща лодка, провери веслата на дъното ѝ и потрепна, когато се разнесе силно дрънчене. Обърна се и видя, че Джавра се е спънала в закачените да съхнат мрежи и се е оплела в тях, а сега отчаяно се опитваше да им попречи да се свлекат от сушилката. Най-после се оправи, погледна към Шев и сви рамене, след което закрачи по пристана към нея — може би най-забележимата от всички жени, които някога си бяха поемали дъх.