Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
— Че как може да се наплюе сърце? — попита Шев, но Джавра нямаше никакво намерение да прави разбор на метафорите си.
— Но е достатъчно само да попаднат в беда, о, в този шибан миг? Веднага тичат при мама! — Тя изгледа гневно Шев с разфокусирания си поглед. — Ами мама е заета, по дяволите!
— Мама само се излага, по дяволите!
— Това си е шибано право на мама! Разбъркай картите, Тъни, гад такава. — Той просто повдигна вежди и се зае да разбърква картите. — Мислех, че си приключила с мен и си имаш изискани нови приятелчета. Що не отиде при великата херцогиня, Змията от Талинс, Касапина от Каприл? Майката на краля, както чувам.
— Да е благословено Негово вечно величество — промърмори Тъни с ъгълчето на устата си, докато раздаваше картите на четиримата играчи — както на онези, които бяха в съзнание, така и на спящите.
— С тази жена съм се срещала само два пъти — каза Шев. — Съмнявам се, че дори си спомня името ми.
— Но нейният всемогъщ министър на слуховете Шайло Витари сигурно си спомня. Не може ли тя да се измъкне от сенките и да спаси твоята възлюбена от опасността?
— Тя пътува на юг, към Сипани.
— Ами онзи твой ухилен приятел търговец Маджуд? Той има дълбоки джобове.
— Проблемът е да го накарам да бръкне в тях.
— Тогава онзи северняк, с когото работеше? Онзи едноокият. Или… безокият. — Джавра случайно си бръкна в окото, докато размахваше картите, и притисна ръката си върху него, но поне случайно избърса сопола от горната си устна. — Треската?
— Тръпката. — Самата Шев леко потръпна при спомена за онова покрито с белези лице и изражението му, когато уби онези трима сипанийци, дето я преследваха. Или по-скоро ужасяващата липса на изражение. — По-добре да опитам сама, отколкото да търся помощта на някои хора — промърмори тя.
— Значи, ще се справиш и без моята. — Със съсредоточено изражение на лицето Джавра вдигна чашата с треперещата си ръка и я поднесе към устата си. Шев изби чашата от ръката ѝ и тя се разби в ъгъла.
— Трябваш ми трезва.
Джавра изсумтя.
— Това никога няма да стане, Шеведая. Ако зависи от мен, това повече няма да стане.
— Ето — каза Тъни и подаде своята чаша, — вземи моята…
Шев я изби от ръката му и тя се разби на почти същото място като първата. Той се намръщи и за пръв път извади бавно лулата от устата си.
— По дяволите, момиче, ще ми се да не беше…
Джавра тикна юмрука си със смачканите в него карти под носа му, оцъкли кървясалите си очи, озъби се и запръска слюнки:
— Ако още веднъж заговориш така с приятелката ми, шибан духач такъв, ще си вадиш зъбите от пръстите ми!
Тъни погледна огромния, покрит с белези юмрук и едната му вежда бавно се вдигна нагоре.
— Мадам, аз съм войник. Последното нещо, което искам, е да се сбия с някого.
Форест прочисти гърлото си и се изправи с олюляване.
— Дами, моите уважения, но мисля да сложа край на тази вечер. Утре ни чака ранно ставане. Връщаме се в Мидърланд след поражението.
Той сграбчи Йолк за лакътя и дребният мъж сепнато се пробуди.
— Ставам! — извика той и се огледа с безумен поглед. — Ставам!
После се свлече от стола на четири крака и повърна на пода.
Тъни вече беше събрал печалбата си в протритата си шапка. Форест хвана Йолк за колана и потегли след себе си все още отчаяно опитващия се да се изправи мъж.
— За мен беше чест — каза Тъни, докато отстъпваше назад към вратата през локвата повърнато, като едва не се спъна в хриптящата фигура. — Адски голяма чест.
— Ще се видим на бойното поле! — извика Джавра.
Тъни се намръщи и описа с пръста си кръг във въздуха.
— По-скоро някъде по-наблизо!
След което изчезна в сумрака.
— Шеведая, както винаги ми развали веселбата. — Джавра разтвори юмрука си. От него изпаднаха две смачкани карти. Други две бяха прилепнали към дланта ѝ и се наложи да тръсне ръка, за да паднат. — Предполагам, че си адски доволна от себе си.
— Ти сама си развали веселбата, както винаги, и аз съм толкова недоволна от това, колкото изобщо е възможно. — Тя седна на стола на Йолк. — Джавра, няма кой друг да ми помогне. Те не вярват на Карколф. Не искат Хоралд да ги убие.
Джавра отново изсумтя и отново ѝ се наложи да бърше сопола изпод покрития си със струпеи нос с покритите си със струпеи пръсти.
— Както знаеш, изпитвам противоречиви чувства към Големия изравнител, но ако смяташ, че се доверявам на тая змия повече, отколкото на чумата…
— Не мисля, че някога ще започнем да гледаме по един и същи начин на нея, а ти?
— Трудно е да гледаш по един и същи начин с някой, който е по-нисък от теб с един фут. Тя прилича на змия, движи се като змия, мисли като змия. Както винаги, щом те забеляза, че идваш, Шеведая, и започна да си мисли за вечеря. Въпреки всичките злини, които те е карала да преглъщаш през годините, достатъчно е само да разклати пред теб заобления си задник и ти отново клъвваш на примамката. Да не забравяме, че тя потопи онзи кораб, докато ти беше на него!