Върховният повелител

Винара му подаде платчето. Лорлън кимна и го огледа.

— Погледнете, било е отрязано, а не откъснато. Ако Джолън го е направил, значи е имал някакъв нож. Защо просто не е намушкал нападателя си? Освен това не намирате ли за странно, че нападателят не е забелязал, че са разрязали ръкава му? Един умен убиец никога не би оставил след себе си подобно доказателство – и не би се разхождал по улиците с оръжието на убийството в ръка.

— Значи предполагате, че може да е бил друг магьосник от Гилдията, който се опитва да ни убеди, че Акарин е извършителят на престъпленията му? – попита намръщено Винара. – Предполагам, че с възможно.

— Или магьосник, който не е от Гилдията – додаде Лорлън. – Щом Денил може да намери отцепник в Елийн, значи е възможно да съществуват и други.

— Не сме откривали никакви доказателства за съществуването на магьосник-отцепник в Киралия – възрази Сарин. – А и отцепниците обикновено са необучени и невежи. Как би могъл такъв човек да научи черната магия?

Лорлън сви рамене.

— Как би могъл който и да е магьосник да научи черната магия? Тайно, разбира се. Тази мисъл може и да не ни допада, но независимо дали убиецът е Акарин или някой друг, той е успял по някакъв начин да усвои черната магия.

Останалите замълчаха, замислени над думите му.

— Значи е възможно Акарин да не е убиецът – каза Сарин. – В такъв случай знае, че ще разследваме убийствата по обичайния начин и ще ни сътрудничи.

— Но ако е, може да се обърне срещу нас – додаде Пийкин.

— В такъв случай как да постъпим?