Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Макар че живите фигури можеха по договорка на двамата играчи да бъдат облечени със специални наметала, които им даваха привилегията за необикновени ходове, правилата точно на тази Увеселителна война, изглежда, бяха обичайните правила на „Уловете херцога“ без вариации. Контрольорите започнаха да дават заповеди и играта бавно започна да се разгръща — белите и черните фигури нервно се влачеха една към друга и много постепенно съкращаваха разстоянието между противниковите армии. Локи се озадачи от реакцията на публиката.
В ложите имаше към шейсет-седемдесет зрители и два пъти повече прислуга, телохранители, помощници и вестоносци на тяхно разположение, без да броим доставчиците в ливреи на Салджеска, които тичаха насам-натам да изпълняват прищевките им. Тълпата жужеше в нетърпеливо очакване и този шум изглеждаше крайно неуместен за скучното съревнование, което се оформяше на терена.
— Какво му е толкова пленителното? — измърмори си той на вадрански.
А после бе взета първата фигура и на арената излязоха Демоните.
Бялата Военачалничка умишлено жертва една от „фигурите“ си, мъж на средна възраст. И други нейни войници с: е промъкнаха зад него в явния капан, но Черният Военачалник очевидно реши, че размяната си струва. Черният Адютант изкрещя заповед и девойче в бяло, което нямаше двайсет, пристъпи диагонално в един квадрат и докосна мъжа на средна възраст по рамото. Той сведе глава и миг по-късно одобрителното ръкопляскане на тълпата бе заглушено от диви писъци, които идеха отляво на Локи.
Шестима мъже нахлуха на терена от един страничен вход, облечени в сложни кожени костюми, с гротескни маски в огненооранжево, развели буйни черни гриви. Те размахваха ръце във въздуха и надаваха безсмислени крясъци. Тълпата закрещя, когато те се втурнаха към свития мъж в бяло. Демоните го сграбчиха за ръцете и косата, завлякоха го, ридаещ, отстрани на терена и го показаха на тълпата като жертвено животно. Един от тях, мъж с гръмотевичен глас, посочи Черния Военачалник и изкрещя:
— Огласете присъдата!
— Аз искам да я оглася! — настоя момченцето в галерията на търговеца.
— Договорихме се първа да е сестра ти. Теодора, обяви присъдата. — Момиченцето се взря съсредоточено в терена, а после пошепна нещо на баща си. Той се прокашля и се провикна:
— Тя иска стражите да го пребият с тояги. По краката!
Така и направиха — Демоните хванаха гърчещия се и пищящ мъж за ръцете и краката и ги разтвориха, а двама стражи послушно започнаха да го налагат. Ударите на тоягите ехтяха над арената. Те старателно млатеха бедрата, пищялите и прасците му, докато водачът на Демоните не размаха ръце, за да ги пропъди. Публиката изръкопляска учтиво (но не особено въодушевено, отбеляза Локи) и Демоните изнесоха от терена треперещия, окървавен човек.
Върнаха се доста скоро — със следващия ход един от Белите отстрани Черен.
— Огласете присъдата! — отекна отново над арената.
— Ще продам правото за пет солария — извика виконтесата от Лашейн. — На първия желаещ!
— Аз ще платя! — провикна се един старец от галерията за правостоящи, облечен в слоеве кадифе и златоткан плат. Водачът на Демоните го посочи и той кимна на облечения с фрак помощник, застанал зад гърба му помощникът хвърли кесия на един от стражите на Салджеска, а той я отнесе към страната на Бялата Военачалничка и я метна в нейната галерия. После Демоните отнесоха младата жена в черно, за да я огледа старецът. След като я разгледа с преувеличено внимание, той кресна:
— Свалете й роклята!
Алчните ръце на Демоните разкъсаха черното наметало и мръсната памучна рокля на младата жена. След миг тя остана гола. Изглежда, бе решила да бъде по-кротка от мъжа преди нея — тя гледаше безизразно нагоре към стареца — дребен благородник или княз на търговците, нямаше значение — и мълчеше.
— Това ли е всичко? — провикна се водачът на Демоните.
— О, не — отвърна старецът. — Махнете й и косата!
Тълпата избухна в аплодисменти и викове и жената за пръв път се издаде, че я е страх. Лъскавата й грива от гъста черна коса стигаше чак под кръста, повод за гордост дори и сред нищите, може би единственото, с което можеше да се гордее на този свят. Водачът на Демоните угоди на тълпата — вдигна лъскав извит кинжал над главата си и нададе ликуващ вой. Жената се опита да се изтръгне от държащите я пет чифта ръце, но безуспешно. Бързо и болезнено водачът на Демоните започна да кълца дългите й черни коси и те падаха по земята, докато я застлаха, а по главата на жената неравно отрязаните коси стърчаха като стърнище. По лицето и шията й се стичаха вадички кръв, когато я извлякоха от арената, вцепенена и без да се съпротивлява.