Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Чувствах се прекрасно. На лицето ми се появи усмивка.
— Така е много по-добре — казах. И се нахвърлих лакомо върху хляба. Белочек ме гледаше как ям.
Разказах им какво се бе случило. Цялото си гадно приключение. За тълпата на брега с тялото на Дъф. Старицата с мачетето. Кръгът от отровни бутилки, свещената купчинка и козята глава. Големият огън и странната процесия. Измъчваният свещеник и групичката вещици със светещи очи. И за Гракхус — как злонамереният му опит да ме убие всъщност ми спаси живота.
Полузаспалите ми слушатели изглеждаха по-заинтригувани към края на историята, отколкото в началото. Може да беше заради кафето, но на мен ми се струва, че беше заради мъчителната фабула, пълна с ужас, която им разказах. Почти час ме засипваха с въпроси, на повечето от които не можех да отговоря. Какво имаше в бутилките? Как трупът на Дъф е изплувал толкова скоро? Защо са го нарязали? Сигурен ли съм, не, не съм сънувал? Какво означава свещената купчинка? За какво беше странната процесия? Ако не са изгорили Гракхус в огъня, то тогава какво са горили? Как старицата се е озовала в двора? Какво бе направила на кучето? И защо ще иска да ме убива?
От петимата на масата, само Белочек не изглеждаше изненадан от историята ми. На отегчения от света мъж от Тобаго изгарянията, обезглавяванията, вакханалиите и бродещите групи от жадни за кръв вещици не му изглеждаха чак толкова необичайни. Наистина зададе няколко странни въпроса. Колко беше висок свещеникът? Имаше ли отсечени пръсти на купчинката? Имаше ли кръв на острата част на черното перо? Гракхус махаше ли с опашка? И няколко, които ми се сториха перверзно воайорски. Момчетата от процесията голи ли бяха? Жените показваха ли своята pudenda*? Имаше ли разврат? Но в по-голямата част от времето просто слушаше. Нещастните ни предположения изглежда го интригуваха и забавляваха. От време на време ставаше нетърпелив и раздразнителен, друг път се смееше. Само едно нещо го притесни много: че са хванали кучето. Това го накара да се ядоса на себе си.
[* Pudenda (исп.) — срамно, вулгарно, срамотии. — Б.р.]
— Трябваше да се досетя — промърмори. — Тези хора са варвари.
— А процесията? — попита Рок. — Има ли такива в Тобаго?
— Там има карнавал. Но това е различно. Това е Dia de los Muertos. — Той вдигна очи, за да срещне погледите ни. — Ден на мъртвите.
Начинът, по който произнесе думите, ме уплаши. Имаше нещо непоправимо и зловещо в тях. Напомняше ми мученето на очилатия свещеник, белите маски като черепи на момчетата край него. Защо мексиканците празнуваха смъртта?
Видях как адамовата ябълка на Рок се повдига, докато преглъща.
— Това не става ли на Хелоуин? — попита той.
— Денят на мъртвите датира от 3000 години. Индианците го празнували, преди да започнат да прибират реколтата. В края на лятото.
Краят на лятото. За студент като мен, това звучеше като смъртна присъда.
— Но тези хора не са ацтеки — протестирах.
— Те не са и фермери, а рибари — добави Рок.
Белочек се взираше невиждащо в трохите по масата.
— Може да е бил… специален случай — каза.
С Рок го гледахме безмълвни. И двамата знаехме точно какво има предвид. Трупът на кладата не е бил кучешки.
Вдигнах очи към Ева. Погледът й беше разсеян. Обърнах се към Белочек.
— Защо? — попитах. — Защо ще му причиняват това?
Той изглежда не ме слушаше. Взираше се в питието си.
— Испанците смятали ритуалите им за светотатство. Опитали се да ги изкоренят, но разбира се, не успели. Само ги преместили така, че да съвпадат с техните — Деня на Вси светии и Задушница. Но испанците така и не ги разбрали. Тяхното отношение към смъртта било напълно различно. Те тъгували за изгубения живот. А индианците дълбоко почитали смъртта. За тях животът не бил нищо повече от сън. А смъртта била истинското събуждане.
Събуждане за какво? За мен процесията беше като кошмар. Попитах го за дяволските маски, пръснатата кръв, обърнатите кръстове и изображения на светци.
— Сигурно е било прелюдия към Черната меса — каза той. — Празникът на глупците.
— Те почитат дявола? — недоумявах.
— Почитат? Не. Уважават го. Отдават му дължимото. Обръщат църквата със свещената й глава надолу.