Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Каира обаче не беше от улиците.
Тя беше роден воин, обучен в храм, посветен на всички бойни изкуства.
Той нямаше шанс.
Когато тръгна напред, вдигнал ръка за още един удар, Каира се приближи и се завъртя на пета. Притисна гръб към него, когато секирата полетя към рамото ѝ, сграбчи го за китката и я изви така, че счупи ръката в лакътя. Брадвата издрънча на пода, а мъжът изрева от болка. Каира продължаваше да извърта счупената му ръка и воят му ставаше все по-силен. Накрая тя заби крак в коляното му, а после длан — в челюстта. Мъжът замлъкна и се свлече на пода, но към нея от сенките вече налиташе друг.
Този мушкаше с ножа си към главата ѝ и Каира се отдръпна тъкмо навреме, за да избегне острието, но почувства как то разсече въздуха пред нея. Мъжът отстъпи за още един удар и тя го изрита бързо между краката. Той изскимтя като куче, изтърва ножа и стисна тестисите си с две ръце. Каира го сграбчи за косата и заби коляно в носа му. Главата му се отметна рязко и се удари в пода.
Каира се обърна тъкмо навреме, защото Палиен направи две бързи движения с ръка — явно даваше знак на двама от мъжете си да се приближат. Единият беше дребен и жилав, държеше извита къса сабя в едната си ръка и груб нож в другата. Вторият беше по-едър в раменете и стискаше дървена сопа.
Тези двамата действаха по-внимателно, кръжаха около нея и търсеха пролука в защитата ѝ.
Каира зачака. Все някога щяха да нападнат; беше въпрос на време. Остро вдишване издаде първата атака и единият от мъжете се втурна към нея, следван от по-дребния.
Тя избегна сопата и се извъртя от закривената сабя, но тя все пак проряза туниката ѝ. Каира отвърна с удар с длан в гърлото на дребния — колкото да го накара да отстъпи, без да го убие. Палиен нямаше да се зарадва, ако утрепе някой от хората му.
Сопата отново полетя към нея, но Каира я сграбчи с две ръце и я спря насред замаха. Нападателят имаше време само да сбърчи объркано чело, защото тя изтръгна сопата от хватката му, стовари я на главата му и той се свлече на пода.
Каира вдигна сопата тъкмо навреме, защото другият отново налиташе със закривената сабя. Острието се заби в сопата и се разхвърчаха трески, а острият му връх се заклини в дървото. Мъжът опита да го освободи, но то се бе забило здраво, а Каира нямаше намерение да пуска сопата. Мъжът изрева от безсилие, остави сабята и направи три бързи замаха с ножа, които Каира лесно отби.
С едно мълниеносно движение изтръгна ножа от ръката му. Той отвори уста да изпсува, но тя беше по-бърза — вдигна сопата, с още забитата в нея сабя, и я стовари върху челюстта му. Устата му се затвори рязко, зъбите прехапаха езика и от устата му шурна кръв, когато той политна назад и се стовари на пода.
Каира се огледа за друг нападател, но никой не се появи. Получи само бавни ръкопляскания от Палиен, който изглеждаше странно развеселен от лекотата, с която беше победила хората му.
— Впечатляващо — рече той. — Не си ме излъгала, Лютиче.
— Никога не лъжа, Палиен — отвърна тя, макар Каира да се съмняваше в това.
— Но какво да правим с теб? Твърде красива си да работиш като бияч, макар че ако те изпращаме да събираш парите от търговците, сигурно сами ще се натискат да ти плащат. Какво да те правим, какво?
— Аз имам предложение — рече Лютиче, като се приближи съвсем плътно до Палиен. Той явно нямаше нищо против. — Вероятно ще е най-добре да следи Райдър. Ще го пази, докато не приключи сделката с Боло, и ако се опита да изклинчи или да профука твърде много пари, тя ще го убеди да влезе в пътя. Райдър ще е много по-склонен да послуша жена, особено с такива очевидни умения.
Палиен вдигна вежди и се замисли. После кимна.
— Много добра идея. За такава красавица Райдър ще е готов на всичко. Сега си спомних защо те държа тук, скъпа моя — Лютиче се засмя. — Добре, мисля, че мога да оставя на теб да уредиш всичко. И опитай да ѝ намериш свестни дрехи. Прилича на бежанка.
Каира изслуша всичко това мълчаливо. Кръвта ѝ още кипеше от схватката, но се сдържа да не смачка Палиен заради обидата и да не напердаши Лютиче, докато не започне да моли за милост.
Засега просто щеше да чака благоприятния момент.
След като се сбогува с Палиен, Лютиче изведе Каира от избата, ухилена до уши.
— Изглеждаш доволна от себе си — каза ѝ Каира, когато се отдалечиха от къщата.
— Разбира се, че съм доволна. Постигнах повече, отколкото очаквах. Браво на теб, между другото. Представи се отлично.
Отлично ли? Каира не се гордееше особено с представянето си. Тя беше защитник на слабите и безпомощните — въпреки тръпката от схватката, не ѝ доставяше удоволствие да наранява хора, но пък беше наясно какво се очаква от нея.