Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Проклетото нещо е навсякъде — в дрехите, в храната ни, в козметиката и домакинските уреди… Но много хора не си дават сметка за него. Половината учени го смятат за абсолютно безвредно, а другата половина твърдят, че не го познаваме достатъчно и в дългосрочен план то може да има тежки последствия.
— Значи в отломките са били открити наноботи? Те не са ли миниатюрни частици?
— Миниатюрни са. Виждат се само под микроскоп.
— Но защо са там? Каква е причината за присъствието им в бомбата?
— Там е работата, че нямаме представа, Стоун — мрачно се усмихна Бренан. — Специалистите са склонни да приемат, че някой някъде е изобретил ново, неподозирано досега приложение на нанотехнологиите.
— Имате предвид за престъпни и терористични цели?
— Да.
— А какво смятат експертите за наличието на тези наноботи? Все трябва да имат някакви хипотези.
— Имат. А най-популярната от тях е и най-смразяващата. Става въпрос за нещо като зараза на експлозивите. След взривяването на бомбата тази зараза плъзва навсякъде, включително в организмите на всички, които са се намирали близо до парка. Те от своя страна я предават на останалите.
Стоун трепна и неволно направи крачка встрани.
— Аз бях там — каза той. — Повален от взривната вълна и следователно заразен. Вие не бива да сте близо до мен.
— Вече съм бил изложен на заразата, Стоун — въздъхна президентът. — Чрез агентите Грос и Гарчик, а също така и чрез други хора. Дори директорът на ФБР беше там, по дяволите! Но след като ме подложиха на всевъзможни изследвания, докторите ме обявиха за абсолютно здрав.
— Открити ли са следи от заразата по отломките от бомбата?
— Пряко не. Но знаеш ли какво е мнението на специалистите? Проклетите наноботи имали свойството да променят молекулярната структура на другите субстанции. Да проникват и да се замаскират в тях, така че да стават неоткриваеми. За момента се надяваме, че не съществува опасност от зараза, но истината е, че изобщо не сме сигурни. Дори не знаем какви изследвания да проведем. Което означава, че тези, на които бях подложен, може би са безполезни. Наноботите може би са били използвани за нов вид зараза. Нещата започват да приличат на онази игра „Убий буболечката“, която играят внуците ми. Удряш една дупка с бухалката, а буболечката наднича от друга.
— А агент Гарчик?
— Решихме, че ще е най-добре да го отстраним от местопрестъплението, поне за известно време. В момента се намира в една от обезопасените квартири на антитерористите, която е…
— Предпочитам да не знам точното й местонахождение — вдигна ръка Стоун.
— В смисъл?
— В смисъл, че някой може да изтръгне адреса от мен.
— Положението е опасно, Стоун. И крайно несигурно.
— Да, врагът е наблизо.
— За съжаление нямаме представа кой е той. Усилията ни в тази посока са абсолютно безплодни.
— Всеки от бойците ни в Ирак или Афганистан ще бъде на същото мнение.
— Каква ирония — въздъхна президентът.
— Какво имате предвид?
— Първоначалните ми намерения бяха да те изпратя срещу руснаците в Мексико, но изведнъж се оказва, че те всъщност са тук, на крачка от Белия дом. В парка срещу него…
— Несъмнено вече сте информиран за намереното оръжие и за връзките на Кравиц с Москва — каза Стоун.
— Да, да, информиран съм. Но има и още нещо…
Стоун го погледна очаквателно.
— Когато Съветският съюз беше велика сила, там се е осъществявала амбициозна програма за научно-технически изследвания. С лаборатории, пръснати из цялата страна, с финансиране за милиарди.
— Разработвали са наноботи?
— Именно. Малко са държавите или организациите, които могат да си позволят подобна мащабна програма. Но руснаците са начело в списъка.
— Какво искате от мен, сър?
— Да си свършиш работата, Стоун. Обещавам ти пълна подкрепа.
Стоун мълчеше и го гледаше.
Усетил подозренията му, Бренан побърза да добави:
— Държа на думата си, Стоун. Оцелееш ли след операцията, името ти ще бъде изчистено.
Стоун бавно стисна протегнатата му ръка.
Бренан помълча известно време, после тихо попита:
— Защо хора като теб вършат подобна работа? Едва ли е за медали, със сигурност не е и за пари.
Стоун мълчеше.
— Защо тогава? — настоя да разбере президентът. — За Бог и Родината?
— Нещата са по-прости, но и в някои отношения по-сложни, господин президент.