Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Образът на гробокопача изчезна, заменен от анимационна версия. В нея имаше гневни вежди и донякъде човешки черти, две анимационни ръце отдръпваха облака прах, разкриваха многостенна структура с екстериор на буци. Не беше полиран или ъгловат като онзи, в който щяхме да се обучаваме. На истинското нещо от различни места изскачаха спици. Приличаше на хибрид между огромен астероид, метално парче желязо и морски таралеж.
— По-малките късове, които гробокопачът изстрелва, преследват корабите — обясни гласът и анимационни метеори се изстреляха от гробокопача, за да последват малки анимационни кораби. — Ще се опитат да свалят щита ви, за да може гробокопачът да ви погълне! Дръжте се на разстояние! Те се движат, но не виждаме източник на енергия. Може да използват магия! Сведенията казват, че битката с тях е като битка в близък план в астероидно поле, когато всички астероиди се опитват да те убият!
— Самият гробокопач е в центъра на лабиринта. Специалните ни уреди при атака на гробокопач няма да помогнат! Затова трябва да влетите в лабиринта и да откриете самия гробокопач. Той е някъде вътре! Обучението ви ще включи тестови пробег през специално създадения лабиринт-имитация. Успех и се надяваме да не умрете! Благодаря ви!
Последва списък от онези, които бяха създали видеоматериала. До имената на мнозина имаше симпатични символи. Когато най-сетне свърши, куполът ми стана прозрачен отново и аз видях добре огромния тренировъчен лабиринт, който — в сравнение с гробокопача — изглеждаше съвсем обикновен.
Отпуснах се назад и усетих, че страхът ме задушава. Бях все по-сигурна, че Върховенството е пълно с хора, които приемаха тази заплаха твърде небрежно.
— Добре — заговори Химерна с тих, успокояващ глас. — Изпратиха ни заповеди. Отиваме на следните координати, след това чакаме нашия ред за лабиринта.
22.
Химерна ни поведе предпазливо към лабиринта. Отблизо виждах, че линиите очертават различните сегменти, както са били напаснати. В него нямаше прахта, както онази, която обгръщаше истинския лабиринт на гробокопачите. Тъкмо затова упражнението ми се стори дори по-просто и банално. Истината бе, че не предизвика същото усещане за ужас и безпокойство, както видеото.
— Командването казва да внимаваме за прихващачи — предупреди ни Химерна. — Гробокопачите имат изтребители, които нападат онези, които се приближат.
— Не са изтребители — заговори Брейд със строгия си глас. — Гробокопачът контролира късове скали, наречени въглени, които се опитват да прихванат корабите и да се блъснат в тях, когато корабите приближат.
— Добре — отвърна Химерна. — Аз попитах и командването ме увери, че това няма да бъде опасно като първия ни тест. Очевидно някои хора от министерството са направили брилянтната връзка, че ако убиеш всичките си новонабрани пилоти, преди да имаш време да ги обучиш, скоро ще останеш без пилоти.
Усмихнах се. Колкото повече Химерна говореше, толкова по-разговорен ставаше гласът ѝ — и вече не ми се струваше толкова зловеща.
— Това е облекчение — подхвърлих аз.
— Аз пак ще внимавам — отвърна тя. — Върховенството не е правило много обучения като това от времето на човешките войни. Засега да заемем местата си във формацията.
Подадох мощност и минах напред, заех мястото си пред екипа. За съжаление, останалите нямаха толкова опит в бойните формации. Мориумур остана прекалено назад, а Хешо се опита да се изравни с мен, докато Химерна не му припомни, че неговият кораб трябва да остане в средата. А пък Брейд…
Брейд полетя напред, далече извън формацията ни. Ангели небесни. Всички те бяха компетентни пилоти, но ние не бяхме истинска ескадра. Нямахме опит в летенето заедно. Коб бе посветил седмици да набива в дебелите глави на Звездна ескадра как се правят маневри. Не ни позволяваше да участваме в битки, нито да използваме оръдията си, докато не минахме упражненията за летене и не знаехме инстинктивно как да маневрираме като екип.
Това ни беше спасявало живота десетки пъти по време на битка. Тук щом врагът ни нападна — под формата на дронове, снабдени с каменни опаковки, които да имитират летящи астероиди — екипът се разпадна. Брейд се спусна да ги атакува, без Химерна да е казала и дума. Мориумур започна да стреля, но… изстрелите му бяха твърде далечни, а аз излязох от формацията, за да съм сигурна, че няма случайно да ме поразят. А и честно казано, не се справях най-добре, защото новият ми кораб не беше бърз и маневрен като Ем-бот, освен това не бях свикнала да маневрирам с него.