Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Химерна беше толкова заета да ни говори, че забрави, че работата ѝ е на снайперист, който да обстрелва вражеските кораби, докато ги разсее. Единственият от нас, който не се посрами, беше Хешо, чийто кораб изпълни нарежданията за маневри с абсолютна точност. Мъничката лисичка поет може и да се държеше твърде драматично, но очевидно екипажът му беше добре обучен. Той успя да свали четири от дроновете.
Тези дронове не се държаха като онези, с които се биехме на Метален рой. Който и да ги пилотираше, бе инструктиран да не се предава, ами да лети наоколо и да се опитва да се сблъска с нас. Това имаше смисъл, тъй като те имитираха късове скала, която гробокопачът задвижва. Радвах се да видя, че когато един от дроновете се приближи достатъчно, за да удари Мориумур, в последния момент се отдели и последва обаждане по радиото, за да съобщи, че Мориумур е мъртъв. Може би от Върховенството наистина се бяха научили да не използват истински огън по време на обучението.
Прегрупирахме се за нов опит и Брейд отново се спусна веднага към въглените. Мориумур — очевидно решил, че трябва да следва примера на Брейд — се включи в битката и едва не бе разбит от приближаващ дрон за втори път. Този не се отдръпна достатъчно бързо, но аз едва успях да го нанижа на светлинното си копие и да го изтегля настрани. Бях наградена от паниката на Мориумур, който стреля в мен, в момент на объркване. Хешо усети, че съюзниците му са в беда, и се устреми напред, а след това започна да стреля във всички посоки.
Химерна отвори линия за разговор с мен.
— Леле — прошепна тя. — Те изглеждат… объркани.
— Объркани ли? Цари пълна каша. Тази ескадра има нужда от допълнителна работа над основното.
— Ако мислиш така, тогава ти давай заповедите.
— Ти си щурмови командир.
— Правя те помощник щурмови командир — реши Химерна. — Как ще решиш тази ситуация? Много съм любопитна.
Браво. Аз нямах опит на лидер. Но… намръщих се, докато другите се биеха. Някой трябваше да прекрати това, преди да ни направят на парчета.
— Какво си мислите, че правите, идиоти такива! — изкрещях аз по общата линия. — Това е най-срамното подобие на отбиване на вражеска атака, което съм виждала! Брейд, беше ти наредено да разчистиш пътека за стрелба, не да привлечеш врага! Мориумур, върни се тук! Не придобивай лоши навици, като следваш някой, който не спазва заповедите. Хешо, ти летиш добре, но упражняваш контрол на огневата мощ също като дете с нова играчка. Всички, отдръпнете се и се стройте във формация.
След това временно добавих „Теглилки и мерки“ към канала.
— Командване полети — започнах, — ескадра петнайсет има нужда от още упражнения, за да се научи как да се координира. Отзовете дроновете и пренастройте векторите им. Не ги изпращайте отново, докато не ви кажа, че сме готови.
— Моля? — учуди се глас. — Ъъъ… би трябвало да се опитате да летите в един от тунелите на…
— Няма да оставя ескадрата си в тренировъчната ви машина, докато не се уверя, че знаят как да летят във формация! — изкрещях. — В момента съм сигурна, че ще сбъркат собствените си задници за тунели и ще се размажат така качествено, че ще ни трябват пещерняци, за да ги изстържат оттам!
Хешо се изкиска тихо.
— Ами… — отвърнаха от командването. — Май… май ще можем да го направим.
Останалите се изтеглиха и дроновете се отдръпнаха. Брейд продължи да лети към лабиринта, затова отворих лична линия с нея.
— Брейд, говоря сериозно. Химерна ме направи неин заместник, а аз ти давам заповед. Гледай да се довлечеш във формацията, ако не искаш аз да те изкарам оттам. Чувам, че тук се плащали добри пари, за да закачат човешки череп на стената си.
С очевидно нежелание Брейд се завъртя и ускори обратно към нас.
Нима… възможно ли бе всичко това да излезе от устата ми? Отпуснах се на седалката, сърцето ми блъскаше неудържимо, сякаш бях участвала в надбягване. Нямах намерение да кажа точно това. То просто ми се… изплъзна от устата.
Ангели небесни. Коб щеше да се залее от смях, ако можеше да ме чуе. Докато другите се събираха, Химерна се свърза единствено с мен.
— Браво — похвали ме тя. — Дали не беше малко агресивно за тази група? Къде се научи да говориш по този начин?
— Ами… имах интересен инструктор у дома.
— Давай малко по-меко — предложи тя. — Но съм съгласна с теб — трябва ни малко обучение, преди да влезем в битка. Организирай ги.