Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Понякога да — каза Ву. — Това беше единственият начин да се справим. Понякога включвахме птича ДНК от различни видове птици, а понякога и ДНК на влечуги.
— А случайно да сте използвали ДНК на земноводни? По-конкретно, включвали ли сте във веригата жабешка ДНК?
— Възможно е. Трябва да проверя.
— Проверете — подкани Грант. — Така сигурно ще си отговорите на въпроса.
— Жабешка ДНК ли? — учуди се Малкълм. — Защо пък жабешка?
— Слушайте — нетърпеливо го прекъсна Дженаро, — всичко това е много интересно, но забравяме главния въпрос: има ли животни, които са избягали от острова?
— Не можем да разберем от данните, с които разполагаме — отвърна Грант.
— Тогава как ще си отговорим на въпроса?
— Сещам се само за един начин — каза Грант. — Трябва да открием всички динозаврови гнезда, да ги проучим и да преброим парчетата от черупки, които намерим в тях. Така ще определим броя на излюпените животни. Тогава ще видим дали някое не липсва.
— Но няма да разберем дали липсващите животни са убити, дали са умрели от естествена смърт, или пък са напуснали острова — възрази Малкълм.
— Няма — съгласи се Грант. — Но все отнякъде трябва да започнем. Освен това ще получим още информация, ако внимателно разгледаме диаграмите с данни за популацията.
— Как ще намерим гнездата?
— Всъщност компютърът може да ни помогне да ги открием — каза Грант.
— Може ли вече да си ходим? — запита Лекс. — Гладна съм.
— Добре, тръгваме — рече Грант и й се усмихна. — Беше много търпелива.
— Ще хапнем след около двайсет минути — каза Ед Реджис и се отправи към двата автомобила.
— Смятам да остана още малко — обади се Ели — и да снимам стегозавъра с апарата на доктор Хардинг. До утре мехурчетата в устата му ще изчезнат.
— Искам да се върна — каза Грант. — Ще отида с децата.
— Аз също — рече Малкълм.
— Аз пък мисля да поостана — намеси се Дженаро. — Ще се върна с джипа заедно с доктор Сатлър и доктор Хардинг.
— Добре. Да тръгваме.
Малкълм и Грант се запътиха към колите.
— Как мислите, защо остава нашият адвокат? — запита Малкълм.
— Сигурно заради доктор Сатлър — сви рамене Грант.
— Наистина ли? Значи заради късите панталони?
— Не е за пръв път — отвърна Грант.
— Сега ще се кача в първата кола при доктор Грант — обади се Тим, когато стигнаха при автомобилите.
— За съжаление ние с доктор Грант трябва да поговорим — рече Малкълм.
— Само ще седя и ще слушам. Изобщо няма да се обаждам — помоли Тим.
— Разговорът ни е поверителен — обясни Малкълм.
— Слушай, Тим — намеси се Ед Реджис, — остави ги да се качат в задната кола, а ние ще идем в предната и ти ще си сложиш очилата за нощно виждане. Нали никога не си гледал с такива очила? Имат много чувствителни детектори за инфрачервени лъчи, с които виждаш в тъмното.
— Хубаво — съгласи се Тим и тръгна към първата кола.
— Хей! — провикна се Лекс. — И аз искам да гледам с очилата.
— Няма — каза Тим.
— Не е честно! Не е честно! Все ти се нареждаш, Тими!
Ед Реджис се загледа след тях и се обърна към Грант:
— Вече ми е ясно как ще пътуваме на връщане.
Грант и Малкълм се качиха във втория автомобил. Няколко едри капки опръскаха предното стъкло.
— Да тръгваме — подкани Реджис. — Вече и аз започнах да огладнявам. Но преди вечеря ще пийна едно хубаво бананово дайкири. Какво ще кажете? Няма да ни дойде зле, а? — Той чукна по предния капак на колата. — Ще се видим в лагера — сбогува се Реджис, изтича до предната кола и се вмъкна в нея.
На контролното табло светна червена лампичка и автомобилите потеглиха с тихо бръмчене.
Докато се връщаха през смрачаващия се парк, Малкълм изглеждаше странно унил.
— Би трябвало да сте удовлетворен — обади се Грант. — Теорията ви се оказа вярна.
— Всъщност малко ме е страх. Подозирам, че навлизаме в много опасен етап.
— Защо?
— Просто интуиция.
— Нима математиците вярват в интуицията?
— Стопроцентово. Интуицията е много важно нещо. Всъщност си мислех за фракталите — каза Малкълм. — Знаете ли какво е фрактал?
— Не — поклати глава Грант.
— Геометрия, свързана с един човек на име Манделброт. За разлика от обикновената Евклидова геометрия, която всички учим в училище — правоъгълници, кубове и сфери, — фракталната геометрия описва действителни предмети от реалния свят. Планините и облаците са фрактални форми. Така че фракталите вероятно са свързани с действителността. По някакъв начин. И така, Манделброт открил със своята геометрия нещо забележително. Установил, че всички предмети поразително си приличат, само мащабите им са различни.