Архивът на Берия
- Автор: Уильямс Алан Эмлин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Стубел
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:
Таймс
Изглежда Стария се опитва да надмине себе си, замисляйки втора Ежовщина[28]: една зловеща заключителна шегичка, която ще види сметката не само на Партията, но и на цялата История. Разбрах, че в Прага дори са принудили нещастния момък Фрейка, син на един от обвиняемите, да напише открито писмо до „Руде право“, в което иска смъртно наказание за баща си, „моя най-голям и най-непримирим враг“. Не са ми по вкуса такива необмислени ходове, особено в цивилизована страна като Чехословакия — не надценяваме ли козовете си? Едно е терорът, друго е абсурдът. Но изглежда правилото днес е абсурдът, а не е в стила ми да рискувам.
Обмислям различни възможни варианти. Накарах Рафик да изготви пълен отчет за нашите сили. Числеността на спецчастите наброява 300000 души и мисля, че мога да разчитам изцяло на командирите им — ако не за друго, поне защото знаят, че падна ли аз, заминават и те!
Имаме 250000 души в автотранспортните и жепе частите, над 300000 души в граничните войски и други 200000 униформени и цивилни агенти в цялата страна, подчинени на различни отдели в Министерството на вътрешните работи. Разполагаме и със седем бронирани дивизии в Московска област, с други две край Ленинград и с четири в Украйна.
Но срещу всичко това ще застане над петмилионна армия, военновъздушните и военноморските сили, чиито главнокомандващи ще останат верни на централното ръководство. (Съставил съм план за привикването и арестуването на възможно най-голям брой маршали и генерали, но ми се струва, че ще е прибързано да се пристъпи към това приживе на Началството.)
Заповядах на Рафик да държи в готовност 250 средни танка и 300 катюши, като броят им може да бъде удвоен при еднодневен поход към столицата.
Като крайна мярка съм съставил план и за прехвърлянето ми на Запад. Докато граничните войски са под мой контрол, това няма да е трудно. Очевидно ще трябва да използвам самолет и напоследък проучвам възможните маршрути: Финландия, Западна Германия, окупираната Австрия, дори Турция или Персия. Основният проблем ще бъдат противниковите гранични войски, тъй като е немислимо да изпратя предизвестие.
Не бива обаче в никакъв случай да изпадам в положението на заек, който сам изскача от бърлогата си и хуква още преди хрътките да са пуснати. Аз не съм страхливец. Засега съм тук и нямам намерение да се давам.
Москва, януари 1953 г.
Най-после бурята се разрази. Бесовете на унищожението са пуснати на свобода.
Вчера „Правда“ публикува пълния списък на лекарите — деветима професори, сред които и главният лекар на Кремъл, петима от тях евреи. Заклеймени са като „убийци в бели престилки“ и този израз би могъл да излезе единствено изпод параноичното перо на самото Началство. Обвинението е, че са отровили онзи впиянчен пън Жданов[29] и неговата мазна подлога Шчербаков[30], както и половината Генерален щаб — всички по заповед на британското и американското разузнавания!
Естествено и деветимата направили самопризнания. Игнатиев собственоръчно се е старал за целта, с помощта на Рюмин[31]. Много добре ми е известно какво може да направи страхът за собствената кожа, затова не ми е чудно, че Игнатиев непрекъснато гълтал силни успокоителни след недвусмислената заповед на Началството: „Бой, бой и пак бой, Игнатиев — накарай ги да признаят или ще те скъся с една глава!“
Изумително е, че Стария все още успява да убеди страшно много хора. Не само тукашните, претръпнали от тези взривове на омраза и национална паника, но дори и онези на Запад са готови да преглътнат всяка налудничава лъжа в мига, когато Хазаина им я сервира.
Всяка сутрин ми носят пълна сводка на западната социалистическа преса и понякога ми иде да се разплача от отвратителните пасквили, на които попадам! Французите са най-зле — не само старите правоверни партийци, готови да играят по свирката ни, но и немалко образци на великата парижка интелигенция! Гълтат каквото им се поднесе, както слепи котета млякото си. Що за хора! Тъпкани от Хитлер, а сега раболепничещи пред Стария!
В нормално време сега щях да съм в Кунцево и да си умираме от смях с Хазаина, защото него нищо не го забавлява така както гледката на тези буржоазни отрепки, климащи одобрително и подрипващи при всяка негова прищявка. Уви! Този път шегата може да ми излезе през носа. Ако не си отварям очите на четири, именно аз ще съм следващият, върху когото ще излеят тонове катран в марионетката си преса, пеейки в хор какъв предател съм, как съм измамил доверието им! Един господ знае какви престъпления ще реши да ми припише Началството…