Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Би ли изхвърлила това?
Докато онази посягаше да вземе ножа, той дръпна ръката си обратно.
— Не, имам по-добра идея. Постави я във витрина тук, така че посетителите да могат да я виждат.
Жената в червена кожена униформа се усмихна мрачно.
— Разбира се, Господарю Арк.
Тридесет и осма глава
РИЧАРД СЕ ПРОЗЯ. Вдигна глава от сложния превод, с който се бореше, и видя Зед да крачи към него през библиотеката. През високите прозорци над главата му зората бе започнала да розовее и разкриваше ясно небе.
Необичайната пролетна буря приключи, но по всичко личеше, че ще се окаже само предвестник на по-сериозни проблеми. За Ричард нямаше съмнение, че предстоят неприятности, само дето не можеше да предположи от какво естество са. Обземаше го онова познато чувство на безпокойство, че не е наясно какво на практика се случва.
Всичките тези неща — от момчето на пазара до бурята, през необичайните смъртни случаи, до странно звучащите пророчества и внезапно заработилата след хилядолетия в неизвестност машина — бяха твърде фрапиращи съвпадения. А съвпаденията винаги го изправяха на нокти. Най-много го притесняваше машината която откриха — нещо му подсказваше, че именно тя стои в основата на проблемите.
Преводите от металните лентички само потвърждаваха подозренията му. След като установи, че всичко в книгата е наопаки, работата по превода, макар да бе еднообразна и скучна, потръгна. Колкото повече научаваше от тези преводи, толкова повече нарастваше тревогата му.
Докато дядо му прекосяваше библиотеката, Ричард забеляза, че Зед не крачи с обичайната си динамичност. За момент видя в него най-обикновен старец — един уморен стар човек. Вгледа се в бръчките по лицето на Зед и разбра, че магьосникът също е разтревожен и мисли за неприятностите, които ги бяха сполетели. От преливащото от ентусиазъм и някак детско изражение на Зед не бе останала и следа. Това повече от всякакви думи за Ричард бе залог за сериозността на ситуацията. Както и преводът на символите, изписани върху лентичките.
Ричард похлупи книгата с длан, за да не се обръщат страниците, когато с периферното си зрение мярна онова, което търсеше.
— Ето го първия — извика на Бердин и посочи компонента на страницата. — Това търсех. Как се превежда?
Бердин погледна и прочете обяснението на високо Д’Харански.
— Свързано е с падането.
Ричард вече бе започнал да схваща езика на Сътворението и знаеше значението на доста от символите. Просто искаше да потвърди най-ужасните си страхове. Бердин му помогна.
— Това е последният символ, така че…
— Така че прекратява действието на обекта — довърши изречението му Бердин едва чуто. Тя все още не бе разбрала онова, което знаеше Ричард. Докато изписваше думите, прокара език по устните си, после запрелиства книгата.
— Трябва ми обектът.
Ричард посочи металната лентичка.
— Ето го. Ако е обърнат, значи това е частта, която търсим.
Зед се закова пред масата и присви очи към листа, върху който пишеше тя.
— Какво си написала тук?
— Превода от езика на Сътворението на написаното върху онази лентичка — обясни Ричард. — Как е Калан? Успя ли да излекуваш ръката й?
— Нали съм магьосник! — Той посочи листа пред Бердин. — Значи разбрахте как функционира книгата? Символите в нея?
— Да — кимна Ричард. — Всъщност е доста забележително. Символите са изключително добре измислена и компактна форма на език. Нещо, за което на нас са ни нужни изречения и дори цели абзаци, може да бъде изразено на езика на Сътворението в един кратичък ред символи. Нужни са само няколко елемента, съчетани по правилния начин, и ето ти цяла история или огромно количество информация. Способността на този език да предава смисъл е изключителна, освен това е много компактен.
Ричард отдавна се бе научил да борави със символи. Разбираше езика им, начина на изобразяване на нещата, знаеше как функционират при заклинанията. Оказваше се, че много от символите, с които вече боравеше, произхождат от езика на Сътворението. Без да го знае, той отдавна се бе научил да ползва този език.
След като веднъж започна да използва книгата и да превежда символите, в един момент през нощта всичко си дойде на мястото и той започна да разполага вече известни му неща в този нов език, знаеше как да използва познанието си, за да интерпретира употребените от машината символи. Беше като да отвори врата, за чието съществуване не подозира. В миг на просветление нещата, които вече знаеше, си дойдоха на мястото и той започна да разбира този нов език.