Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Защо го правиш? — попита той като изглеждаше объркан. — Кажи ми, че не си влюбена в него — че не си на път да рискуваш животите ни заради някакви вампирски съблазняващи техники!
Спрях. Не бях сигурна как да нарека смесицата от емоции, която Томас предизвикваше у мен, но не мислех, че беше любов.
— Той ми беше приятел — казах, опитвайки се да обясня така, че да може да ме разбере, но беше трудно, след като не знаех дали самата аз разбирам. — Предаде ме, но по своя объркан начин на виждане на нещата е смятал, че ми помага. Той рискува живота ми, но също така го спаси. Предполагам, че сме едно на едно.
— Но ти не му дължиш нищо.
— Не става въпрос за това. — Наистина не беше. Опитвах се да помогна на Томас, но, внезапно осъзнах, исках и нещо друго. — Става въпрос за изложение. Някой, който е важен за мен е публично унижен, измъчван и убит. И все още никой — магьосници, Сената, дори никой индивидуален член на свръхестественото общество — не се сети да поиска разрешението ми!
— Твоето разрешение? — Приткин изглеждаше смаян. — И защо точно ще се нуждаят от него?
Погледнах го и поклатих глава. Майната му. Ако трябваше да се справям с всичките части на офиса, беше време да вирна глава. — Защото съм Пития — казах тихо и се трансформирах.
Предположих, че Сената ще използва собствената си зала за това и бях права. Обикновено кънтящото пространство вече не беше празно. Огромната махагонова плоча, позната още като масата на Сената, беше все още там, макар да имаше друго предназначение. Столовете, които по принцип заемаха мястото от едната страна, бяха преместени, подредени в полукръг пред масата. За тях имаше много редици съставени от пейки, на които седяха превръщачи, магьосници и вампири. Единствените, които не виждах бяха Феите, но те толкова много приличаха на магьосниците, че не можех да ги различавам. След случката в Данте, малко се съмнявах в това.
Приземих се точно там, където планирах, точно до Томас. Не се стремях към изтънченост, въпреки че нямаше начин да успея, дори и да исках; Трябваше да го докосна, за да се материализираме. Джак отстъпи назад няколко крачки, когато се телепортирах и за моя изненада не направи опит да ме хване.
Очите ми автоматично сканираха редиците, търсейки едно лице. Открих го лесно, седеше в края на предната редица, в най-близката до мен позиция. Стилният черен костюм на Мирча беше перфектен по кройка и му прилягаше чудесно, а бледосивата риза с яка, която носеше под него беше копринена. Платинените копчета за ръкавели, които блестяха едва-едва на светлината бяха единствените му дрънкулки. Изглеждаше толкова елегантно и под контрол както винаги, но аурата му се менеше постоянно. Тя се изостри, когато той ме видя, но не предприе никакво движение. Зад него, много от очевидците преобърнаха столовете си от бързане да се изправят на крака. Консулът се изправи с една вдигната ръка, предположих, че това бе някакъв сигнал, с който да ги въздържи. Всяка област на групата в МАГИЯТА беше свещена, точно както реколтата на чужда почва принадлежи на нейния собственик. Превръщачите и магьосниците трябваше да се държат добре на вампирска територия, в противен случай нарушаваха закона, който ги защитаваше.
Усетих как Шиба се събужда и докосва лявото ми рамо с лапата си. Тя беше готова да се противопостави — жалко, че тя беше само една, а те — стотици.
— Касандра, трябва да се върнеш при нас. — Консулът, както винаги, изглеждаше напълно спокоен. Единственото движение беше в облеклото й, което се състоеше в кожа покрита от много извиващи се змии. Този път бяха малки, нито една змия не беше по-дълга от човешки пръст, и се плъзгаха по нея като блещукаща втора кожа. — Тревожим се за теб. Внезапно нещо профуча край мен, странна сензация, от която кожата ми настръхна. Не ме заболя, но не знаех какво беше, а имайки предвид обстоятелствата това не беше добре. Реших да не се размотавам и да разбера какво е.
— Обзалагам се. Иска ми се да можех да остана и да си полафя с вас, но може би следващия път. — Грабнах рамото на Томас по-силно и се опитах да се телепортирам, но не се получи. Не усетих лекото надигане на силата си, въпреки че беше светла и силна преди малко.
— Не можеш да се телепортираш, Касандра. — Каза Консулът с обикновено равния си тон. Тя имаше приятен глас, добре модулиран и леко дрезгав. Един мъж вероятно би решил, че е секси.
Аз обаче реагирах по съвсем различен начин. Томас се раздвижи и аз погледнах надолу към него.