Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Приткин ме разтърсваше, но почти не забелязах. Отворих очите си, но видях само бледото лице и лудото изражение на Джак. Любимият палач на Консула обичаше работата си и беше много, много добър в нея. Вероятно имаше много инструкции право от Августа. Бях го виждала в действие на една много паметна случка и нямаше начин да оставя Томас в ръцете му. Без значение какво е направил, без значение колко ядосана му бях. Нямаше никакъв проклет начин.
Явно все пак можеше да съм рицарят на белия кон. Само че никога в моите най-диви мечти не съм планирала шансът да е такъв. Имаше нещо като героично предизвикателство и също имаше самоубийство, а аз нямах съмнения в коя категория пасваше това. Ако смъртта на Томас щеше да се превърне в публично шоу, повечето от МАГИЯ щяха да са там: вампири, магове, върколаци, може би дори няколко феи. А някак си ние не само трябваше да минем покрай тях и да го измъкнем под носа на Консула, но също така се налагаше да си проправим път и до портала след това. Беше по-лошо от кошмар. Беше лудост.
— Имаме проблем — казах на Приткин, преглъщайки абсурдното желание да се изкикотя на това омаловажаване.
Очите му се стесниха до бледи цепки.
— Какъв проблем?
След като изкара думите през стиснати зъби, изглеждаше сякаш вече бе разбрал, че ще намрази това. Това беше добре, пестеше време.
— Били казва, че коридорите са почти празни, защото всички са във вампирската част. Ще екзекутират някой довечера и е привлякло доста публика.
— Ще екзекутират кого? — Ледено зелените очи на Приткин се взряха в моите и аз се усмихнах вяло, припомняйки си последната среща между него и Томас. Да кажеш, че те не са приятели, беше лека грешка. Хората обикновено не се опитват да обезглавят приятелите си.
— Ами, е, всъщност… — аз въздъхнах. — Томас е.
Не можах да не трепна леко, но Приткин почти не реагира, освен че изглеждаше леко успокоен.
— Хубаво. Тогава това би трябвало да е по-просто, отколкото очаквах. — Той забеляза изражението ми и се начумери отново.
— Защо това представлява проблем?
Аз преглътнах. Бих предпочела да имах малко повече време, за да му кажа, например една или две години, но не можех да си позволя да протакам. Всяка изминала секунда бе опасна за Томас. Джак обичаше да си играе с жертвите, преди да ги довърши и никой не би бил доволен от кратко шоу. Но бе тъмно от малко повече от час. Джак можеше да направи много поражения за това време.
Погледнах към Приткин и се усмихнах. Не проработи и се предадох.
— Защото ние, хъм, трябва да го спасим.
Девета глава
Приткин изглеждаше така, сякаш се опитваше да определи дали напълно съм се побъркала, или само временно съм оглупяла.
— Помниш ли какво съдържа това място? — попита с диво тих глас, посочвайки тъмните контури на МАГИЯ. — Дори да разполагахме с всички воини магьосници в корпуса, пак нямаше да успеем!
Били насилствено кимаше зад главата на Приткин.
— Послушай магьосника, Кас. Той е прав.
Дори не се опитах да убедя Били да направи нещо за Томас. Той никога не го е харесвал, дори преди предателството, което заради нашето споразумение той виждаше като нападение както към мен, така и към себе си. Погледнах Мак, но изражението му не беше много окуражително. Той приличаше на сравнително симпатичен мъж, но беше също и приятел на Приткин, няма да споменавам, че любовта между магьосник и вампир никога не изчезваше. Те се подкрепяха, но не рискуваха живота си един за друг.
Въздъхнах.
— Ако нито един от вас не желае да помогне, чакайте тук. Ще успея и без вас. — Томас нямаше да умре тази вечер.
— Той се опита да те убие! — Приткин очевидно беше решил да спори с мен.
— Всъщност се опита да убие теб. Смятал е, че по този начин ми помага; не е толкова прозорлив понякога.
Приткин се приближи, но внезапно Мак се намеси, поставяйки ръка върху гърдите на приятеля си.
— Да я изведеш, хвърляйки я през рамо няма да помогне, Джон — каза той тихо. — Не знам какво значи този вампир за нея, но ако го оставим да умре, мисля, че ще целунем помощта на Пития за сбогом.
— Тя все още не е Пития. — Каза Приткин, зъбите му бяха толкова стиснати, че не можех да си обясня как говореше. — Тя е глупаво хлапе, което…
Тръгнах надолу по склона, чудейки се дали наистина не съм откачила, но след няколко секунди Приткин се изправи пред мен, изпречвайки се на пътя ми.