Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Когато се прибра, се почувства като пребита. Вяло почовърка с лъжицата в кутията с консервирана царевица, изяде един сандвич и изпи чашка кафе. Полека-лека напрежението отстъпи и тя дори се поободри, като си спомни, че според военната статистика снарядите никога не улучват едно и също място. А ако според небесната статистика й е било отредено да стане жертва на грабеж, може да смята, че това вече се е случило и сега поне година-две ще се движи спокойно из тъмни улици. Утешена от своите математически изчисления, тя постоя под топлия душ, след което си легна.
Вадим Бойцов мина покрай Каменская и му беше необходимо известно усилие, за да не се извърне и да види лицето й. Имаше отлично зрение и беше видял отдалече слелите се с мрака мъже. Опитът и усетът му бяха подсказали, че ей сега жената, която наблюдава, може да бъде убита. В първия момент успя да си помисли, че това може би ще е най-добрият изход от положението. Поне да й се случи нещо и за известно време (ако не и завинаги) да излезе от играта и да престане да пречи на производителите на прибора. Но професионалистът у него веднага взе връх. На съседната улица бе видял милиционерска кола и ако Каменская започнеше да крещи или решеше да се възползва от милиционерската си свирка, всичко можеше да мине не толкова гладко, колкото би му се искало. А ако поне един от престъпниците беше задържан, бързо щяха да изровят истината. Нападението трябваше да се предотврати на всяка цена. Вадим не можеше да не признае, че то е било планирано много добре: тъмно, никакви свидетели, типично убийство с цел грабеж. Дори беше жалко да проваля такова мероприятие, но… Но нападателите със сигурност не бяха видели тази проклета милиционерска кола с включен двигател и трима патрулни. А тя щеше да дойде за миг.
Бойцов видя точно до себе си две заключени коли. В ъгъла на предното стъкло на едната гореше малка червена лампичка, която означаваше, че е с включена алармена инсталация. Извади газовия си пистолет, стреля във въздуха и същевременно с цялото си тяло блъсна колата. Алармата запищя и огласи цялата тъмна околност с дразнещите си пресекливи звуци.
Номерът подейства. Нападателите сякаш се изпариха в мрака, а Бойцов си пое дъх. Сега му предстоеше да избегне милицията.
Много му се искаше да приближи до Каменская и да я заговори. Интересно, дали се е уплашила? Носи ли оръжие и дали е смятала да се възползва от него? Разбрала ли е какво се е случило? Ако можеше да си поговори с нея сега, щеше да си изясни много неща. Ако можеше…
Но не биваше.
На другата сутрин Вадим Бойцов докладва на началника си за произшествието. Супрун изглеждаше много доволен.
— Чудесно! — каза той, като преплиташе и разплиташе пръстите на едрите си, добре гледани ръце. — Значи разработчикът на прибора вече е отърчал при Мерханов и се е оплакал от нашата птичка. А Мерханов, нали е човек кибритлия, естествено не иска да чака и е решил да я махне от пътя си съвсем кардинално. Ами да я маха. Твоята задача, Вадим, е да не допуснеш неговите хора да направят някоя глупост. Аз нямам нищо против да ми махнат тази Каменская от пътя, но това да стане така, че никой да не може да изрови истинските причини. Разбра ли ме? Снощи си постъпил абсолютно правилно, действай така и занапред. Следвай я по петите и гледай покушението да бъде идеално подготвено. Не бива да има засечки, инак никога няма да получим прибора. Ще премахнем Каменская с ръцете на Мерханов, ние няма да се цапаме. Съгласен ли си?
Бойцов мълчаливо кимна, вперил в лицето на Супрун студените си очи. Както обикновено, физиономията му не изразяваше нищо и Супрун не разбра дали подчиненият му подкрепя неговия план. Но това не безпокоеше твърде Игор Константинович. Той знаеше, че Вадим никога не своеволничи и не нарушава указанията на началството си. Той е човек изключително дисциплиниран. А какво мисли — това не вълнува никого. Пък и какво толкова може да мисли?
— Между другото, приятелю, направи ли това, за което те помолих? Разучи ли защо Каменская и Чистяков са решил и да се женят?
— Още не, Игор Константинович. Мисля, че на този въпрос може да отговори само Каменская. Според всички наши данни тя е потайна натура и с никого не споделя, най-малко пък такава… интимна информация.
— Ами тогава запознай се с нея и разбери. Да не си малък, по дяволите! — внезапно се разгневи Супрун. — Вечно ли трябва да ти подсказвам такива прости неща?
— Не ми се иска да се запознавам с нея. Това ще ми попречи да я следя, нали ще ме познава по физиономия!