Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Добре, драги. — Висницки явно беше напълно удовлетворен от доклада. — Върви да си почиваш. Три дни отпуск. Заслужил си ги.
— Аха — радостно реагира Митя и пъргаво тръгна да излиза. — Благодаря, Сергей Николаевич — обърна се той вече на вратата.
— Бъди здрав, приятел — ласкаво отговори Висницки. Едва вратата след мъжа се затвори, и Сергей Николаевич прегърна безупречните рамене, като развиваше с другата си ръка чаршафа.
— Ама че се е омотал, дяволският — прошепна той в розовото ушенце.
Нина Вахтанговна полулежеше на шезлонга, изложила лице под ласкавите лъчи на изгряващото слънце.
До нея в също тъй отпусната поза блаженстваше Тамрико. Жените лениво зяпаха мургавия служител, който цепеше с едрия си торс неподвижната повърхност на басейна. В ръцете на мъжа имаше особени плавници, с които обираше падналите през нощта листа от дърветата край басейна. Щом срещнеше поглед с жените, служителят веднага с готовност се усмихваше, като оголваше белоснежните си зъби.
— Хубаво, а! — протегна силната си фигурка в черен бански костюм Тамрико.
— Радвам се, че можах да ти доставя тая радост, момичето ми — ласкаво отвърна Нино.
— Всичко се стопи някъде — Москва, Иля Николаевич, чичо Серго, Вано… Какво ли става там сега?
— Какво да става? Иля седи като плъх в кабинета си и чака кога ще се върнеш. Той вече не може да работи без теб, сам го каза. Серго печели пари. А Вано, надявам се, работи над препарата. С оня свой гений.
— Вярваш ли, че ще направят нещо? — вдигна глава Тамрико.
— Не знам, момичето ми. Но от опит глава не боли. Идеята е много примамлива. И, изглежда, той вярва в успеха. Ненапразно ни постави такива условия — да управлява банката! — Нино подсвирна.
— Разбира се, той е твой син, трябва да мислиш за него… — промълви момичето.
— Син…
Нино замлъкна. Е, да, син й е. Но син от нелюбим човек. И колкото и да се стараеше Нино, чувствата й към нейния син изобщо не можеха да се сравнят със страстната любов към дъщеря й… Но и нейният син, разбира се, имаше право на достойна съдба.
— Син — продължи тя. — И вече голям. Той трябва да е лично заинтересован от работата. Иначе ще го загубим като помощник. Така активно се включи, че успя да размърда баща си, който вечно се страхува от всичко. Мисля, че добре направихме, като му поверихме управлението. Реалните пари въпреки всичко засега са в наши ръце.
— Засега — все така без да откъсва поглед от водата, промълви Тамрико.
— От какво се опасяваш, скъпа? — ласкаво я докосна Нино. — Точно теб няма да оставя без средства. И себе си, знаеш го прекрасно. В моята лична сметка в една доста по-близка страна от тая Наири или Науру — все не мога да я запомня — има достатъчно пари, за да изживеем безпроблемно живота си. И ще има още повече. Смятам да открия казино. Това ще бъде мой личен бизнес. А всичко, което е мое, е и твое, скъпа. Така че хайде да си почиваме спокойно. Да се възползваме от тая рядка възможност. Нека засега мъжете да работят. А ние ще проконтролираме резултата — разсмя се Нино.
От сградата на хотела излезе Алгерис. Той държеше поднос с чаши сок, в които плаваха бучки лед.
— Ето го и нашия рицар! — усмихна му се Нино.
Игор беше напълно потънал в работата. Всички съставки на неизвестното вещество, които успя да определи на хроматографа, после бяха отделени от последната налична ампула и пак пуснати през хроматографа. Като цяло Игор беше успял да определи правилно състава. Но около двадесет процентна от компонентите останаха загадка. Въпреки това му заповядаха да започне синтеза на препарата. В апартаментчето докараха купища химикали, добре, че настъпилото лято беше разгонило жителите на блока по вилите и пристигащите коли с многобройни сандъци не привлякоха ничие внимание.
На кухненската печка стоеше почти същото съоръжение, видоизменено в съответствие с новите задачи. Монтираният върху печката статив здраво държеше в металните си лапи широка епруветка с две отверстия. Единият й край беше съединен към кръглата основа на същата онази колба с три гърла, в която Ветров все сипваше нещо. Той работеше по цели денонощия, като механично поглъщаше храната, приготвена от Наташка, и падаше в мъртвешки сън на дивана, без да обръща и най-малкото внимание на младото моминско тяло. Скачаше и пак се втурваше към своята колба. Глупавата Наташка самоотвержено играеше ролята на Мата Хари. Когато съвсем й писнеше, Вано пращаше някой от бодигардовете да я отмени и извеждаше младото създание да се поразвлече. В отговор на жалбите на момичето, на което това заточение съвсем беше опротивяло, Вано я обсипваше със страстни целувки, повишаваше заплатата й, обещаваше скорошен край на мъките. По неговите думи излизаше, че Наташка вече е заработила четири хиляди долара. Но тези пари тя трябваше да получи едва след изтичането на тримесечния договор, който Вано беше подписал с нея, спазвайки всички формалности. Като се има предвид, че Наташка беше пристигнала да завоюва столицата от град Иваново, може да се разбере наивността й. Или поне желание да се закрепи с всички средства в столицата. А и Вано се държеше толкова рицарски! Върна на Ашотик дълга на Наташка за временното жителство, което той й беше уредил. Наистина Ашотик веднага я отписа, но Вано обеща на момичето, че в най-скоро време ще й уреди постоянно жителство. И намекваше при това за тяхното общо светло бъдеще. Накратко, Наташка служеше вярно и от сърце.