Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Да, не си изровил кой знае какво. Повечето са догадки и фантазии. Пий чай, изстина вече. — Прокурорът направи пауза, сякаш претегляше дали да разказва, и явно решил: струва си, продължи: — Щом имаме вечер на фантазиите, да ти преразкажа един слух. Свързан е с уволнението на Тарасенков. По време на службата си във ФСС самият той или някой зад гърба му, за когото не е известно нищо, измислят следния начин за печелене на пари, който сега може да изглежда очевиден — да предоставят платена охрана на бизнесмени. Охраната се изпълнявала от служители на ФСС, подчинени на нашия генерал. Тарасенков намирал клиентите, оформял фалшиви командировъчни на подчинените си и по всякакъв друг начин организирал прикритието. Всичко ставало тайно от висшестоящото началство. Разполагайки със сведения за предприемачите, Тарасенков естествено не се заемал да пази онези, които са следени. Всичко вървяло добре и не е известно колко е щяло да продължи, ако един ден не станал фал — непредвидена престрелка, в която един от охраняващите служители на ФСС бил тежко ранен, а двама направо убити. На мястото на престрелката работила оперативно-следствена група. Когато се разбрало, че са пострадали служители на ФСС, веднага пристигнали представители на ръководството, поели делото в свои ръце и обявили: потърпевшите са работили под прикритие. След това имало вътрешно разследване. Тарасенков бил уволнен. Според стандартите на ФСС уволнението е скандално. Това са просто слухове. Не са опровергани и не са отхвърлени. Но мисля, че трябва да се вземат под внимание. Може Тарасенков да е организирал не само охранителна дейност. Намекнаха ми, че зад него са стояли големи хора, а може и да продължават да стоят. То няма и как иначе, в противен случай щеше да се окаже на бунището на историята.
— Ако допуснем, че Тарасенков е осигурявал охрана например на Марков, или му е оказвал някакви други услуги, тогава и той може да се е оказал неугоден за ростовските босове. Така става правдоподобно предположението, че действително е поръчано убийството и на тримата.
— Ако това ще ти помогне, използвай го. И ще ти уредя сътрудничество с ростовските колеги, но когато има реални факти и реални улики. А засега нямаш нищо. Е, заседяхме се. Време е да се прибираш.
Тур стана и се приготви да си ходи.
— Хайде да те изпратя до колата.
Вече на излизане от къщи прокурорът изведнъж ни в клин, ни в ръкав се поинтересува:
— Вениамин, а не мислиш ли вече за пенсия? Губиш хватка — и след пауза добави: — Като свършиш делото, тогава можеш да мислиш и за пенсия.
„Дезинфекцирането“.
28 юни
… Изобщо охранителят на фирма „Карат“ се казваше Володя, или Вовчик, но заради популярните вицове предпочиташе да се нарича Вован. Часовникът показваше един и половина, началството тъкмо се беше върнало от обед и пиеше кафе в кабинета си, по-голяма част от служителите ядяха по стаите си макарони „Доширак“, освен няколкото потни инвалиди, които продължаваха да звънят по телефоните и да чукат хитро по клавишите на калкулаторите. Секретарката Танечка мина през хола, пококетничи с Вован, симпатична е, само задникът й е прекалено малък за вкуса му. До края на обедната почивка оставаше още половин час, жалко, не можеше да отиде да запали една, нали се е върнал шефът. Вован хвърли поглед на монитора за следене на входа, както винаги всичко беше чисто и се обърна към касетофона, започна да настройва на някаква спокойна станция. И всичко стана точно в този момент. Като на кино на „три“ вратата беше изкъртена. В хола неизвестно как се струпа безумно голяма навалица. Вован скочи, засуети се, не си представяше много добре какво да прави, очите му се премрежваха от вида на „камуфлажите“ и нито едно нормално лице, мамицата им, само черни маски с процепи, фантомаси скапани… Изскочиха останалите, Федка, Костя и Славик, но те само на думи са Рамбовци, а в живота, както и Вован, след две секунди вече лежаха по очи на пода и усещаха колко много ги болят ребрата. Дошлите бойци бяха сурови хора, пестяха си думите, но пък раздаваха щедри удари с възпитателна цел, то и никой не се съпротивяваше кой знае колко. Скоро част от персонала на „Карат“ мирно лежеше на пода, разглеждайки килима, а останалите стояха, разтворили крака и опрели ръце в стената, по стаите, където ги завариха. Всичко стихна, само симпатичната секретарка Танечка хлипаше истерично, сгушена в контешкия си луксозен кожен стол. За началството не се полагаха никакви привилегии и величавият директор и заместникът му също стояха заедно с тях като обикновени смъртни, опрели длани в стената. И едва тогава на разчистената територия се появиха оперативниците от спецподразделение „Р“, също като Глеб Жеглов от филма „Мястото на срещата“.