Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Обиждате ме.
— Значи всички тук нямате и понятие за никаква лента. А аз съм я получил преди половин час, ммм… по пощата, точно така. По пощата ми е изпратена. — Турецки извади от кошчето за боклук смачкан плик (сутринта от министерството дойдоха някакви документи), внимателно го оглади и пъхна касетата вътре. — Нека господин нефтеният магнат се развълнува малко, когато види опашката след себе си.
— Мислиш ли, че това ще го накара да отмени поръчката? — попита недоверчиво Грязнов.
— Ако знаех кого се кани да очиства, може би щях да действам по друг начин. Но не знам, мога само да се досещам. От една страна, Христич е задължен на някого за спечеления търг, на някого в Думата, може да е на Хайкин, а може да не е. От друга — без съмнение е имал помощници, които са крили въпросните тръби и с тях той също може би не желае да дели, от трета страна — има чуждестранна фирма–партньор, която получава неустойката, а от четвърта — може тази поръчка изобщо да е по друго дело.
В. А. Тур.
27 юни
Сутринта Гигантов позвъни на Вениамин Аркадиевич вкъщи:
— Добър ден. Елате днес при мен на вилата, да речем, към седем вечерта, да ми разясните обстоятелствата в неформална обстановка, така да се каже — на въздух.
През целия ден, а и сега, когато колата навлизаше в района на вилата, Тур мислеше: можеше ли да направи още нещо?
Домакинът го посрещна на входа на голяма, малко нескопосна двуетажна къща. Но Вениамин Аркадиевич знаеше, че вилата е държавна и значи изобщо не отразява нито вкуса, нито финансовите възможности на Гигантов. Настаниха се направо на терасата, където масата вече беше сервирана. Плетените кресла приятно поскърцваха под тежестта на телата, от градината се носеха аромати на някакви цветя, беше топло и много, много тихо.
Вениамин Аркадиевич изведнъж помисли колко отдавна не е почивал. Истински. Да излезе от Москва в някое забутано село, където няма щуреещи курортисти, няма дори и виладжии, но пък има огромни неизорани поля или ливади и рекичка. Трябва да има рекичка, непременно трябва да има…
— Пий си чая — Гигантов го извади от размислите. — И те слушам внимателно.
Бяха връстници с Гигантов, някога, вече отдавна, прокурорът предложи на Вениамин Аркадиевич да си говорят на „ти“ и имаше навика в извънслужебна обстановка така да се държи. Но Тур никога не се възползва от привилегията, за себе си остави официалното обръщение.
Започна разказа си с кратко описание на картината на убийството, след това, позовавайки се на показанията на охраната, на Белов и Георгадзе, обясни как колата се е оказала на територията на комплекса.
— Поне проверихте ли колата? — заинтересувано го прекъсна прокурорът.
— Проверихме я. Както предполагаше първоначално Владимиров, наистина е била открадната: ключалката е отключена с метален ключ, чийто химически състав не съвпада по състав с ключа на собственика. По вътрешните повреди на патрона може да се предположи: ключът или шперцът не са били много подходящи за тази брава; има следи от масло, което не се използва с антикорозионни цели. Собственикът твърди, че никога не е чувал за такава марка масло, да не говорим пък да е купувал. Не е осъждан… — Изобщо Вениамин Аркадиевич вече беше излагал всичко това накратко в спец съобщенията по делото, но Гигантов имаше тоя навик: особено важните дела да ги обсъжда подробно, без бързане, на чаша чай и извън прокуратурата. Затова Вениамин Аркадиевич никак не го мързеше да преразкаже всичко още веднъж. Гигантов е умен и наистина може понякога да даде ценен съвет, стига, разбира се, да владее пълната информация.
— Добре, добре, да предположим, че е била открадната. Но какво е това чудо с подслушването? — Прокурорът направи физиономия — или се опари с прекалено горещия чай, или не можа да сдържи неудоволствието си. — Нима след разпита те ще кажат нещо по телефона? Това е несериозно!
— Експертите така и не разбраха как оръжието е насочвано към целта. Ако предположим, че Георгадзе все пак крие нещо, тогава ще е грешка да изпуснем момента, когато се свързва със съучастника си. Всъщност засега нямам предпочитание към нито една от първоначалните версии… Разбира се, успяхме да установим, че двама от потърпевшите — Марков и Арбатова — са били в интимни отношения. Арбатова е имала конфликти с певицата Маша Разторгуева — любимката на ростовския криминален свят. И Марков е имал недоброжелатели в Ростов, да не кажем врагове. Тоест възможно е именно ростовчани да са поръчали убийството на Марков и Арбатова. Освен това преди две години в Ростов е била похитена и убита жената на Марков. Възможно е убийството да няма никакво отношение към нашите събития, но това също трябва да се вземе под внимание. Но засега, уви, нямаме никакъв напредък с Тарасенков. Не е ясно в какви отношения е бил с Арбатова и с Марков, не е ясно миналото му във ФСС, дори на практика нищо не успяхме да изясним за сегашната му дейност в тенисната федерация.