Тайните на елита

Претърсването отне доста часове. По пода се търкаляха хартиени листове и разпечатки, всяка дискета методично се преглеждаше, иззеха документите, игнорирайки вялите протести на местното началство. Солидно охраненият, малко напомнящ на бик директор на „Карат“, който се беше нагледал на буржоазни филми, се опита да каже нещо за адвоката си, но бързо схвана, че е по-добре да мълчи, когато не го питат, а ако все пак нещо го попитат — да отговаря отчетливо, разбрано и по въпроса. И моля — без всякакви адвокати.

Сръчните момчета от специалното подразделение „Р“ бързо проверяваха компютърната база данни на „Карат“. След което на бял свят се появиха акуратни разпечатки на контактите на фирмата, които не носеха най-благороден оттенък. В едно от чекмеджетата на директорското бюро се откри много любопитна разпечатка, съдържаща ни повече, ни по-малко разшифровани съобщения до пейджър, чийто номер бе регистриран на някой си Иван Кравченко, директор на фирма „Оникс“. В миниатюрния сейф на директорския кабинет бе намерен екземпляр от прибор, следящ информацията върху пейджъра. След което ръководството на „Карат“ изгуби всякакво желание да задава въпроси и да прави оскърбени физиономии, а Вован се замисли здравата: толкова ли е хубава професията охранител, дали направо да не я…?

Денис не можеше да стои от умора. Но нямаше време за почивка: операцията по „дезинфекцирането“ на ползвателите на шпионската апаратура беше в пълен ход и Денис обикаляше с Дудинцев и неговите бойци архангели от единия край на Москва до другия и обратно. Да, списъкът на клиентите, така виртуозно съставен от Макс, беше съвсем верен. Именно по този начин професионалистите от „Бийтълс“ са шифровали клиентите си. Но за съжаление впоследствие се изясни, че в списъка няма едра риба. Уви, разни дребни мошеници, банални рекетьори, търсещи нови „роби“, са прибягвали към услугите на производителите на апаратурата за електронен шпионаж. Но всичко това стана ясно после, от равносметката на „дезинфекцирането“, когато повече от трийсет невинни фирми бяха „поставени до стената“. Разбира се, тази операция не беше излишна.