Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
И, изглежда, Валерий Павлович сам не е наясно какво иска да каже на „синчетата“ си. Първо измърморва нещо от сорта, че ако се случи нещо с него, ще им се наложи да работят направо с генерала. След това се изчервява, пребледнява, тресе на всички страни главата и ръцете си и ги заклева със страшен глас: един вид, не работете с генерала, защото не можете се отърва от неприятности. Същността им убягва, но в процеса на разговора се появява името на генерала — Тарасенков, Ратников го запомня, а за Муха от едното влязло, през другото излязло, затова пък запомня добре поведението на началника си и го описва много ярко и трябва да се предполага — нагледно.
— Тарасенков! — Очите на Грязнов пламнаха подозрително.
— Какво, да не е твой познат? — уж безразлично се поинтересува Дудинцев.
— Мой, не мой… Разбира се, генералът е бивш… А и във всякакъв смисъл — също е бивш…
— Какво, какво? — Дудинцев се ококори. — Ще разкажеш ли ясно?
— Не, още е рано. Няма за какво. — Той погледна с погнуса празната бутилка бира, половината от която преди малко така прибързано изля върху панталона си.
— Няма какво да ми даваш знаци, бирата свърши. Така че разказвай, Грязнов, без–въз–мезд–но.
— Тарасенков Виктор Тимофеевич, генерал в оставка от ФСС, председател на тенисната федерация на Руската фе-де… ей че тавтология… Та той значи, Кирил, вече от седмица е труп.
— Ммм. А ти откъ… аха, нали имаш чичо.
— Да, чичо Слава сподели.
— Е, и?
— Какво е, и? — Грязнов отново погледна изразително празната бутилка.
— Проклет шантажист.
— Кириле, както забелязвам днес с опитно детективско око, непрекъснато обиждаш.
— И нищо друго ли не забелязва твоето детективско око?
— Е как, забелязва. Тоест забелязах преди половин час, когато отваряше хладилника… Стипца.
— Ето че и ти обиждаш. — Дудинцев пак бръкна в хладилника, извади и отвори нова бутилка. — Е?
Денис жадно грабна плячката.
— Какво „е“? Преди една седмица в Покровско-Глебово…
— Това близо до канала „Москва“ ли е?
В. А. Тур.
29 юни
Иван Пак, телохранителят на покойния генерал Тарасенков, лежеше в същата клиника, където и Арбатова. Без съмнение за хората, които работеха по делото за неясната автоматична стрелба, това се оказа невероятен късмет: нямаше нужда да обикалят из целия град от болница в болница, за да разпитат свидетелите.
Днес Тур не се интересуваше от Арбатова. Ако можеше, изобщо никога нямаше да се среща с певицата. Всичко в нея го дразнеше още отдалеч: и муцунката като на плъх, и съответното гласче… А при личното общуване — пази боже: ту се лигави и маниерничи, ту се прави на най-добрата приятелка и вярна помощничка на следствието, ту е готова да го удари на истерия. Не, нека следващия път я разпитва онзи боклук Владимиров, а той, Тур, спокойно ще се заеме с Пак. Сигурно и той не е каква да е личност.
Иван Пак заемаше далеч не най-луксозната стая в този „курорт“. Неголямо антре, баня с тоалетна, отделно душ (Тур си спомни мръсните клозети от долните етажи — по един на етаж) и всичко на всичко една стая. Е, разбира се, с телефон и телевизор, няма как без това, ние да не сме толкова диви хора, господа?
А между другото така и не изяснихме кой плаща за чудесните условия на въпросния Пак. Ето ти тема за разговор с главния лекар Пьотър Палич. Добре де, по-късно ще го спипа и него.
Никой не отговори на почукването. Следователят бутна внимателно вратата. Към него от упор гледаха две тесни черни очи без всякакво изражение, като че ли дори не мигаха. Човекът на леглото не мърдаше.
— Здравейте, Иван Кимович.
Нито отговор, нито покана да влезе. Вениамин Аркадиевич седна без никаква покана на фотьойла до леглото.
— Старши следовател по особено важни дела от Московска градска прокуратура Тур. Вениамин Аркадиевич.
Пак кимна едва забележимо.
— Водя вашето дело. Искам да ви задам няколко въпроса.
Пак гледаше — дали изчаквателно? Презрително? Никак не гледаше, просто никак. Във всеки случай лицето му оставаше съвсем безстрастно. Впрочем кой ще ги разбере тия корейци.