Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Тайните на елита
Тайните на елита - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайните на елита

Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:

Добрите момчета отиват при Бога, лошите си ходят навсякъде. Показен разстрел насред елитен комплекс край Москва. Жертвите са бивш генерал от КГБ, неприлично богат бизнесмен и суперзвезда на руската поп сцена. Но кой от тях все пак е бил истинската мишена? Разследването води до мрежа за тотален електронен шпионаж. Със случая се заемат частната детективска агенция „Глория“ и следователят по особено важни дела от Главна прокуратура А. Б. Турецки. Този път наистина са попаднали в десетката: следващата мишена на килъра е самият Турецки…
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 133
Перейти на страницу:

— А Шчербак?

— Оставаше да си спомниш и за Макс! Шчербак прекара прегърнат с нея два часа, сега от две версти ще го познае дори и с женска рокля. Освен това Турецки помоли да му пратя някого за два дни.

— Поне на кое да обръщам внимание? — попита с въздишка примирилият се Сева.

— На всичко. Но на първо място ме интересува дали Олга е намерила заместник на Минчев, дали не общува с подозрителни криминални типове, не разпродава ли останалите мебели, за да заплати например на килъра или шантажиста, или…

— Шефе, имам нещо по въпроса. — На вратата се подаде доволната физиономия на Макс.

— Добре, действай, ако има нещо, веднага звъни. — Денис освободи Голованов и махна на Макс: — Влизай, млад гений.

Но Макс не влезе, поведе Денис към компютъра.

— Ето, гледай. — Той пусна по екрана дълъг до безкрайност списък с данните на някакви фирми с непонятни съкращения. — Тук имат обикновена база данни, наглед всичко е чисто. Традиционен комплект от постоянни и потенциални клиенти, на които изпращат рекламни проспекти и ценоразписите си, по-голямата част са частни фирми в Москва, повече от десет хиляди. Но си помислих, че базата е твърде обемиста, така че най-вероятно в нея са и адресите, които ни интересуват. Уредът си е уред, но нали трябва да има някаква окомплектовка — инструкции, варианти за използването и разни други неща за клиентите. Значи трябва по някакъв начин да са изпращали тази информация на клиентите, а адресите са вписвали в базата данни. Но момчетата наистина са печени, затова напълно е възможно да не си играят с шифри, а да разсъждават хитро: по-добре да си скрият тайните пред очите на всички. Но за по-голяма надеждност до тях е и шифрованата база, при това неголяма, ако се съди по обема — за стотина-двеста клиенти. И така се опитвах да я разбия, и иначе, уж намерих парола — контролната сума съвпада, но все едно, вместо нормален човешки текст излизат маймуни. И тогава зарязах всичко и пак се върнах към голямата база данни, всичките така са направени, че информацията не е натъпкана, грубо казано, всеки ред си има поле, за да се чете по-удобно. При обикновено разглеждане тези полета не се виждат…

— Тоест — прекъсна го Денис, — пак грубо казано, те са отбелязвали в полетата срещу специалните си клиенти?

— Всъщност е малко по-лошо — срещу всичките. Но ми се струва, че се ориентирах в системата им. Ето ти списъка, ако се потвърди, че е правилен — добре, а ако има някой излишен — също нищо страшно, може да се изведе строга закономерност.

Денис нямаше думи. Денис беше само емоции. Разбира се, не се хвърли да целува Макс, но си отбеляза наум да му даде премия. Макс разгъна пред него разпечатката. Изброените названия и фирми изглеждаха съвсем невинно, но Денис нито за секунда не се съмняваше — стана. Може да звъни на Дудинцев.

Все едно, нищо няма да излезе без Дудинцев: уви, сътрудниците на „Глория“ нито имаха право, нито възможност да осъществят самостоятелно проверката (или както напоследък е прието да се казва, „дезинфекцирането“ на заподозрените клиенти). Първо, броят на оперативниците, второ, техническото оборудване, трето, „неспециалната“ физическа подготовка не могат да конкурират професионалистите, с които разполага Дудинцев. И друго, макар това да е главната причина, която не може да се избегне — частните детективски бюра просто не разполагат с такива пълномощия. Денис вдигна телефона и си помисли тъжно, че хубавите парчета от баницата винаги се падат на грубата сила, а не на умните глави.

Демидич.

27 юни

Късметът, както се казва, е нещо непредсказуемо. Може да те измъчва с години, а може да те ощастливи точно когато не очакваш. Демидич веднага извади късмет.

Докато се вглеждаше в Христич, шефа на „Бен Ойл“, и изучаваше работния му график, следейки го, се озова на Националния изложбен център (НИЦ).

В разходката на мастития бизнесмен в края на трудовия ден, предприета до популярно място за отдих, и харченето на пари за кафе и коктейли нямаше нищо особено любопитно. Ако не беше следното обстоятелство: Христич, пренебрегнал всички мерки за сигурност, се разхождаше из НИЦ в горда самота. Край офиса взводът от телохранители радушно го изпрати до колата и така си остана там.

Изобщо Демидич не съжали, че взе любимия си „Кодак“.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)