Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Демидич спря колата така, че да има добър изглед към главния вход на „Бен Ойл“. Вишневият мерцедес чакаше на двайсет метра на служебния паркинг.
Точно в седем и половина Христич излезе от сградата и пак без охраната подкара по посока на „Садовое“. Мина кукления театър на Образцов и паркира до „Руско бистро“, преди спирка „Сухаревска“ на метрото.
В 19:55 маститият бизнесмен напусна колата с явното намерение да посети още едно пролетарско заведение, сега навярно за да помирише фастфуда. Или е разорен и се готви морално за новия живот, съобразяваше Демидич, или сега ще стане нещо.
Христич поглеждаше часовника си, много бързаше, но изведнъж някакъв безделник се подхлъзна в локвата от престъпно счупена бутилка с бира и увисна на рамото му.
— Твойта мама! — изруга мърлявият мъж и промълви с надебелял език: — Прощавай, уважаеми, не беше за теб. Прахосват стоката, гадовете…
— Няма нищо, нищо… Наистина е станало сметище.
Бизнесменът отскубна от себе си безделника и като душеше гнусливо рамото си, се скри в заведението за бързо хранене.
А безделникът измина двайсет метра и се качи в спряния до тротоара джип.
— Да, Коля, за теб всяка роля е звездна. Какъв талант. — Демидич уважително погледна Шчербак.
20:10. Запис на разговора в „Руско бистро“.
Христич: Пак ли закъснявате? Кога ще се избавите от вредния си навик? По-добре започнете да пушите — поне ще страдате лично вие, а не този, който ви чака.
Неизвестният: Извинете, Яков Матвеевич, нали разбирате какви задръствания стават, докато стигна…
Христич: Добре де, давайте по същество. Човекът, за когото се разбрахме с вас, все още е жив и ми пречи да живея. А вие все ме храните с обещания за утре…
Неизвестният: Правим всичко възможно, но той е прекалено предпазлив.
Христич: Тези подробности не ме интересуват. Аз съм ви платил, а вие така и не сте си свършили работата. Напротив, излагате ме на удар. Струва ми се, че нещо е заподозрял. И почти не остана време, имате два–три дни максимум.
Неизвестният: Добре-добре, всичко разбирам.
Христич: Миналия път пак говорехте по същия начин.
Неизвестният: Няма да има повече фалове. Готов е нов план, абсолютно безпогрешна комбинация.
Христич: Пак ли с вашите номера? Нима не може просто и банално да му изпратите бомба в плик? Защо ли се свързах с вас?
Неизвестният: Прекрасно знаете защо. За да може изпълнителите и мотивът за ликвидация в никакъв случай да не водят към вас. И ние ви гарантираме. Успокойте се, Яков Матвеевич, утре вдругиден всичко ще се реши.
Христич: Пак ли обещания? Пак?
Неизвестният: Не, този път гаранцията е желязна.
Христич: Стига. Ще получите втората половина от парите, когато бъде изпълнена поръчката. Аз ще видя, и не ми звънете повече. Когато всичко стане, ще науча за това от вестниците.
… От разговора следваше, че Неизвестният е пристигнал по-късно от Христич и си е тръгнал също по-късно. Демидич честно засне всички посетители на бистрото, които излизаха в следващите десет минути след Христич.
Денис изключи касетофона и навъсено погледна отпуснатия в креслото Турецки. В кабинета на „важния“, където Демидич донесе касетата, присъстваше и Грязнов старши.
— Както виждате, Сан Борисич, ако Христич възнамерява да плаща на някого, то е само на килърите… — избоботи смутено Демидич, разтривайки челото си.
— А изяснихте ли с кого все пак се уговаряше? — поинтересува се Грязнов старши.
— С някой от тези — Демидич извади на масата купчина снимки. — Но тук има петдесетина души, а засега не може да се подозира някой с по-голяма вероятност от останалите. Във всеки случай онзи „чужденец“, с когото Христич общува в НИЦ, не е сред тях.
— Добре, благодаря ви, момчета — кимна замислено Турецки. — Бездруго много ви форсирах. Махнахте ли бръмбара от него?
— Не успяхме — отговори Денис. — Изглежда, го е открил. И вече ще бъде тройно по-предпазлив.
— Много важно. Още сега ще напиша рапорт до Меркулов и ще му лепна нагло следене.
— На какво основание? — измърмори Грязнов старши. — За да признаеш, че вече си го следил без заповед?
— Защо да си признавам? Ще постъпим по-хитро. Демидич, надявам се, че на лентата няма твои отпечатъци.